Подава чашата с отрова,
денят лукав с лъстива длан.
И в новините – нищо ново,
а пътят ни – предначертан.
Жалони кървави издига, ...

ИЗВАЙВАМ ТИХИ СВЕТОВЕ
... тъй както старият резбар говори тихо на дървото,
и го превръща във олтар, огрян от благата му кротост,
с внимателното си длето с любов дълбае същините,
и доверчиво гледа то в ръцете своя повелител – ...

ИСТОРИЧЕСКА ЗАБЛУДА
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Живеем в заблуда
между миналото и реалността
на събитията, ...

Малка страна с истински хора,
малка страна със здрава опора,
малка страна с достойни деди,
малка страна в нея аз и ти.
Същински щастливци сме с минало бурно, ...

– Отреден ти е Стоил! – огледа я от глава до пети чорбаджи Стойковица, а Божура проплака насреща ѝ:
– Недей тъй, мале! Знаеш, че ме люби Дойчин…
Старицата сниши тон:
– Дъще, от друга черга е. Що ще чиниш при тия хора? Кога бяха живи майка ти и тейко ти (мир на праха им!) и тях учех: От едно тесто тр ...

КОГАТО ПРОЛЕТТА ВЪРВИ КЪМ МЕН
... защото пролетта върви към мен, девойка сиротинчица – тъй плаха,
ще си я взема вкъщи някой ден – да грейне в миг самотната ми стряха,
в добрите лястовичи ветрове край мен да вейне роклица в квартала,
да нареди възглавка – сетне две, в постелята ми – пуста опустяла, ...

Какъв би бил светът без нея?
И щеше ли изобщо да го има,
ако не беше онзи грях на Ева
зад портите в Едемската градина?
Историята помни не една и две ...

Хитър съм като хлебарка.
Просто, къртя мивки в парка.
Там съм царят на квартала
и омайвам с ,,ала-бала".
Всички кефят ми се много. ...

Води ме там, където луната е ненагледно момиче, което
влиза през нощта в съня на заспалото върху комина птиче.
Влиза на пръсти, с атлазена мекота – фино и чрез
нейните стъпки кротко се съмва.
Води ме там, където слънцето по конец слиза нагиздено ...

Следите ти от мънички крачета
ме водят там, където ти желаеш...
Не следвам зрението, единствено сърцето,
но ти това добре, добре го знаеш...
Познавам в стъпките ти всяко пръстче, ...

Гледам стари филми. И откривам много интересни неща, пропуснати на времето…
„Бабет отива на война“ Немците гонят френската и английска армии към Дюнкерк.
Бягат и мирните граждани. Сред тях – „работничките“ от публичен дом. Ядосаната мадам кълне: „Варвари! Може и да им легнем по гръб, но ще си платят ...

... в парцелите с пълзящата трева, където и баща ми спи от лани,
на камъка му прислонил глава, говорим си под грачещите врани,
аз казвам – този свят е оглупял, не съжалявай, тате! – че те няма,
един на друг си правим рядка кал и всяка глътка въздух е измама,
будалкат ни, че, уж, вървим напред, но ут ...

/сериен хорър/
Вкъщи – нахалник,
с единствен клик
филм гледа
с Лайя ...

Бяло със червено, свити на кълбо,
с връзчици увити в тъничко стъбло,
връзват на дечица – малки и големи
да растат засмени, румени и бели.
Бяло и червено, сплетени с любов, ...

Пътувам в автобус 42.
Това е терапия, която преживявам всеки ден.
Всяка болест, вероятно, ражда пороци. Като мързела. Има родени с пороци, без да са очевидно болни. Примери много – като тръгна из пазара и виждам реститути, политици, пенсионирани корумпета и банкери, ченгета и прокурори: всичките на ...

Те паднаха в борбата с тирана
родината свята да освободят,
геройски биха се за нас в Балкана
и сега на небето нощем блестят!
Не жалиха ценния си живот, ...

Вали...Защо по бузите се стича!?
Сълзи ли са?Наранен ли си?
И защо любовта ти зад ъгъла наднича.
Вали сърцето болката изпитва.

Нощна пеперуда полетя във мрака
и кацна на самотното дръвче във края.
Зачака тя, както пътник чака влака,
сама, в затихналата, приказна омая.
Лек дъжд започна да се сипе нежно, ...

Животът следва свойто колело,
препуска от зачатие към рая.
Педалите неистово върти,
спирачките са пристан на безкрая.
Чукари стръмни днес ще изкачи, ...

Не
Пижо
и Пенда
поставяме
по себе си днес, ...

Тази история е редно да започне от края. От вечерта в която пишех дипломната си работа, заключена в библиотеката си и нежелаеща нищо и никой да ме прекъсва. Само на мама беше разрешено да ме безпокои чат-пат, за да ми донесе кока-кола или някой сандвич за хапване. Като не можех да спя трябваше поне ...

КЪЩИЧКА НА ХЪЛМА
... защо си нямам къщичка на хълма, в която да провождам своя ден,
и кухнята ми вечер да е пълна с приятели, дошли да пийнат с мен? –
да ги обичам – прости, тъй красиви, като че ли от други свят дошли,
и да зачеркна мрачното си CV! – обрасло с непреминати бодли, ...

Днес Баба Марта от зори до мрак
по "котенцата" на върбите, свели
косите си до бързеите чак,
кончѐта вързала червено-бели.
Повтаря си наум, баячка веща, ...

Гемия бяла във морето черно
оставяше след себе си следа.
Полюшваше се леко и напевно
в пътеката на пълната луна.
А в нея момък вакъл, аджамия, ...

В деня на твоята победа
Гордо си разперила крила
Летиш грациозно като лебед
И ме даряваш с ярка светлина.
Превръщаш моето ежедневие ...

Облякла тоя ми тя бял сукман, що е изтъкан от белия цвят на черешата и пак на него ухае.
Пристъпва там от горицата, дето е най-тъмнозелен борът и ручеят пее му шумно.
В ръката си носи менци от тая вода да наплиска земята, та да са здрави и сити къщите.
Стъпва кротко по първата коприва и пàри ѝ крака ...

На ръчичка две кончета,
бяло и червено,
и усмивка под нослето
грее вдъхновено.
Празник е на Баба Марта ...

Минавам по навик покрай кварталния супер, може да се пуснали нещо промоционално.
Нежна гърдеста госпожа срещу ми с мартенички в ръка
- Господине, честита баба Марта - изрече тя с усмивка - Чакайте да ви закача мартеница за здраве, успехи и любов. Да сте чист по душа като белия цвят, и здрав и жизнен ...

НЕВЪЗМОЖЕН СВЯТ
Защото аз отказвам сто години
да вярвам в невъзможни чудеса,
че дните ми от утре ще са сини,
и моля се – поне за вас да са! – ...

МОЛИТВА ЗА ПРОЛЕТ
Преди тополите да потопят
в зелено островърхи четки
и, златоносен, пролетният дъжд
над покрива да се е стекъл, ...