Нощта - самотницата черна,
разгърна свойта пелерина
и в мрак покри душата бедна,
смразяващ хлад от там премина.
На всички грешници вината ...

Заблуждение
Планината се отразява в езерото.
Започваш да се изкачваш, пък - потъваш...

Разгонените кучета си бягаха из улуците, бяха жестоко скарани с просяците, който май бяха по-малко от тия песове.
Защо се караха? Ами улицата не бе голяма, а и храната в кофите и по земята не стигаше. Един от тия бездомници беше по-различен. Той все още има дом, но не си ходи у дома, предпочиташе да ...

Хубаво е да живееш,
да усещаш пролетта,
да докосваш светлината,
да се радваш на нощта,
да танцуваш, да се смееш, ...

Оставих всички мостове...
след мене
да горят...
За връщане не мислех!
Дори насън ...

Излизам от монитора и яхвам скута ти -
само по някоя от твоите ризи.
В очите ти - зърната ризата са спукали,
топлината ми, в бедрата ти, удобно влиза.
И с пръсти, забравили за мишката, ...

1.
Видя:
Как острието на меч докосва гърлото на един брахди и отнася главата му, а към посивялото небе изригва кървав фонтан, който сетне заедно с дъжда се посипва на алени пръски по земята; Как при падането си един фремен пронизва с копието си корема на един от конете-драхари и как животното пада в ...

Нощта е нарисувала сияния,
овално в нея вплетена стоиш,
сенките полепнали изяждаха...
със теб последния ми миг.
Ръката ти, за сбогом махаща, ...

Във себе си, в дълбокото аз искам да се вливам.
Очите-езера с водите от желания да се преливам.
От тъмното до светлото вечно да се преоткривам
и ненаситно с любовта на птици във полет да се сливам.
Жадуването ни е като непресъхващ извор. ...

История за пиано
Нечии пръсти
милват клавишите
на старо пиано...
и помнят... ...

Заглаждам неизшлайфаните ръбове,
но спъвам се в една и съща дата.
По ствола на живота врътнах кръгове.
(А днеска ми е ред и ми се пада).
Ще черпя от коктейла. За годините. ...

Дилемата на моето Аз
Докосвам отвъдното...
и вратите разтваря ми Рая -
как да се гмурна - в толкова много добро?
Мечтаех несбъднато, ...

Пясъчен часовник
Що е то, кажи,
дребна сянка се изправя,
на Смъртта ми мяза,
но в окото й елмаза ...

МЛЕЧНОСИНЬО
В МЛЕЧНОСИНЯТА ВЕЧЕР, КОГАТО
ПОТРЕПЕРВАХА БЕЛИ ЗВЕЗДИ,
ЗАМЕЧТАНИ ЗА СИНЬОТО ЛЯТО
СЪС ЗЕЛЕНИ И СЛЪНЧЕВИ ДНИ, ...

Потоци от светлина
заливат душата ми.
Космичната свобода
осмисли съдбата ми.
Свободен да обичам, ...

Под дъжда качил се на едно дърво,
стоя аз край брега на самотен остров,
остров на вълшебства и красота,
надежда едничка се крие в моята душа,
тя е да видя моята любима отново ...

Не вярвам на очите ти красиви,
на думите, кънтящи във нощта.
Не вярвам на ръцете ти игриви,
на порива-жарава във кръвта.
Отиде си наивната ми младост, ...

СПАСЕНИЕ
Във старата градина
под възлеста маслина
приседнал Бе и тихо
хлипаше, с една молитва ...

Аз помня две очи,
но те кои са?
И помня две слова,
но на кого?
Тъй търся те, сънувам те, зова те... ...

Прости ми, Господи, че всеки ден греша,
понякога съм гневна, даже лоша,
а ти дарил си всички ни с душа
от грубост да я пазим и от пошлост.
Човекът сътворил си го от кал, ...

Когато без път се лутам в нощта,
когато не мога да скрия страха.
Когато безпътна вървя
по безкрайна пътека.
Искам ти да си до мен, ...

Невинна грешница
Греха си свалям като дреха
и съм чиста като младенец.
Оглеждам се в твоето желание
и там не виждам ...

Зеленчук е с форма кръгла,
щом отрежеш го - сълзата тръгва,
а след нея втора, трета,
следват и четвърта, пета.
Тъй го режем и ридаем, ...

Ода за строителя
(по Пеньо Пенев)
Искам да пиша за хората смели,
които работят на студ и на пек
и виждаме ги по високите скели, ...

Изчезнаха земи и океани,
когато лудо полетях към теб.
Крилата ми са целите във рани,
ала под тях сърцето ми расте.
И с тази обич недоизживяна, ...

Сякаш всички пътища
свършват в мен,
но от мен никакъв път
не започва. Защо ли?
Сякаш безброй очи ...

* * *
Денят дошъл, слънцето изгряло
и Царят с трите дъщери,
качили се в каретата си бяла
и тръгнали към двете пещери... ...

Смъртта е сянката на всяко живо тяло.
Тя винаги на крачка е от нас
и дебне ни, ако живеем вяло,
убягва ни, ако я търсим в транс,
преследва този, дето вечно бяга, ...

Моля те, гръм, удари ме,
светкавицо ярка, освети ме,
мълнийо, спасителко моя,
до пепел изгори ме.
Дъжд черен, отровен, вали, ...

Има толкова женски очи: и лукави, и весели,
кехлибарено-светли и маслинено-бляскави...
Само в твоите, мила, открих как вълната флиртува със пясъка.
Всяка твоя сълза вълна е, прикрита.
Има толкова женски очи: и самотни, и стенещи, ...

Тъне сърцето мое
пак във самота.
Като глупак
твоята любов
предадох аз. ...

В мазоли са ръцете,
в гъбички краката...
Нервите ми сплетени,
разрошена косата...
Мускулите - схванати, ...

Безглаголна история на религията
Сътворение -
рай - ад,
преди тях - грях.
Ковчег Ной - потоп, ...

Има и такива пътища тревожни
за човека - пъклени, безбожни...
Има и такива дни валежни -
от празници и чувства нежни...
Дни... човеконенавистни, ...

Не съм забравила мечтите си.
Все още нощем пиша стихове.
Под бледата усмивка на луната
осъмвам без да имам страхове.
Без страх стоя в море от истини, ...

Не ме познават, не ме познават
и никога не ще ме опознаят!
Каквото да им струва, колкото
и да хитруват.
И няма такъв, който да ме разбира, ...

В този увеселителен парк стоим аз и ти,
в престорен свят, където има само лъжи.
Опитвам се с усмивка да ти вдъхна кураж,
но в твоите очи истината е само мираж.
В погледа ти към виенското колело откривам копнеж, ...