Смрачава се в душата,
есента превзела парка,
с ехо на пърхащи крила,
приспивно кани пъстроцветните
красиви есени листа, ...

Оковите скъсани в краката ти,
очите ти вързани за сетивата ми,
когато летях с птиците - ти падаше
с поглед палех те - след капризи бягаше.
Мойта омраза - прашинка в душата ти, ...

Поглеждам през прозореца навън,
ти седиш сам на празния подлез
и сякаш това е един ужасен сън,
на фона на красивия залез.
Не виждам във живота смисъл, ...

Любовта боли -
но аз обичам тази болка.
Любовта топи,
но без нея - два пъти по-малко.
Любовта гори, ...

Уморих се да се обръщам назад,
за да опитвам да събудя спомена.
Непосилно е като да възродиш загубен град,
забравен далеч в старинни времена.
Затова смирена и все така добра, ...

Иска ми се времето назад да върна.
Да забравя как със всяка твоя дума
влюбвах се във теб.
Как със мъка устоявах на един твой
малък жест. ...

Ужасно трудно е да си играчка...
Да бъдеш кукла в нечии несигурни ръце...
Да те погалят, да те гушнат... после да те смачкат...
Какво пък толкоз!?... Няма още кукла със сърце!
И всеки път, щом пак във самота потъват, ...

Жената на 21 век
Лъчко хванал си е гадже ново - осакатена от съдбата откъм дар слово, средно-статистическа на вид и с интелект на морски сафрид. Възхитен от нея, я запитва нежно, думите изрича, в очите гледа я копнежно: „Как си, мило писе?", а пък тя отвръща романтично „Пика ми се...". Братовчедката ...

Измамен е света, пълен със пари...
Измамен и коварен, все някой го боли...
Във фалша на дните сиви живеем
без време да се посмеем.
Лутаме се в нищото, чакайки промяна... ...

След теб
Ще угася свещта
И огъня в очите
Ще стане тъмно и студено
Ще задухат ветрове ...

Живот във безгранична пустота,
живот със мигове безброй, неизживяни,
тъй тежък е товарът на гърба,
ръцете са от лед сковани.
Блуждае погледът навън, ...

Мигел седеше на пейката и рисуваше. От отсрещната пейка го наблюдаваше приятелката му. Знаеше, че когато той рисува, не трябва да го безпокои. Само от време на време му подвикваше:
- Мигел, хей Мигел! Да вървим в къщи и ще ти позирам... гола.
Мигел я поглеждаше с престорено сърдит поглед и отговаряш ...

Защо живеем в свят,
изпълнен с корупция и омраза;
защо ценностите мрат,
сякаш поразени от зараза?
Защо неможещият успява ...

Нека сме бохеми пеещи
във тоз живот суров
и душите ни копнеещи
да копнеят за любов!
Нека във дъжда не носим ...

Всеки път те наранявах
и жестоко отмъщавах.
Без дори да се замислям,
че ти страдаш от това.
Приятелка ми бе добра, ...

Посегна Тя към Него - да отнеме
очите му и потъмняха те,
но миг преди душата му да вземе,
целунах го и тя за миг се спре:
- Коя си? Как посмя да дойдеш тука? ...

Научи ме да чупя стъкло,
с треперещи пръсти да пръсвам съня си
на малки прашинки от бляскав брилянт.
Да превръщам мечтите си в бляскави рани,
блещукащи нощем на мен и над теб. ...

Ти помниш ли песента на щурците
и мириса на окосена трева.
Над нас с теб бяха само звездите,
в сърцата ни тогава узря любовта.
Докосвах те сред зелени листа, ...

Отново на българска земя!
За България днес е щастлив ден,
медиците ни се върнаха от плен.
След толкова години в заточение,
чак сега усетиха какво е удовлетворение. ...

Останалото самочувствие погледна
иззад мръсното перде
дали са си тръгнали всички,
за да може да се прибере.
Дошло беше с гордост и радост, ...

Обичам дъжда.
Големите, красиви водни капки
и онези другите, по-малките.
Обичам когато вали.
Сякаш съм в топла прегръдка на обичан приятел, ...

Не искам да мога да свиря, да пея,
не искам и стихове свои да пиша,
не искам за обич и нежност да тлея,
аз знам, че и мене все някой обича!
Не искам да страдам от чуждите думи, ...

Оставяш я и идваш ти при мен,
казваш, че била съм по-красива.
Красиво лъжеш и попадам пак в плен
на усмивката ти толкова игрива.
Хващаш ме отново за ръка ...

Сравнение
Мястото на шапки и каскети,
струва ми се е в шапкарница
а на самовлюбени поети -
най-добре - в кукувичарница.

Исках да съм вятър - буен вятър!
Да се нося, да притихвам, да вилнея...
Исках да съм буря - страшна буря!
Да руша, вълнувам и пилея...
Исках да съм сянка - тиха сянка... ...

Полегнала Елицата,
мълчи с прекършени криле
и мисли си дали напролет
пак ще вдигне рамене?
Дали от бури развилнели ...

Когато всичко свърши, осъзнах какво наистина съм направила. Разбрах, че грешките, които съм допускала, не са засягали само мен... Животът ми тотално се бе преобърнал и аз не знаех как да се изправя отново на краката си... как да погледна в бъдещето, без да се замисля за всичко от миналото. Бях наран ...

Нека да е щастие,
влюбени да се обичат.
Нека да е радостно -
пъргаво деца да тичат.
Нека да е сладостно - ...

Аз зная,
слънцето ти виждаш в мен,
което озарява тъжните лица
в града - пуст, сякаш разрушен,
във който хора със сълзи живеят. ...

ЧИЧО ТОШО И ГЪЛЪБИТЕ
Къщата на чичо Тошо се намираше на една малка, тиха и много живописна, почти в центъра на Добрич уличка, по-точно - до Пазара. Хубава, кокетна беше тази къщичка, не заслужаваше да бъде съборена, но по онова време - кой те пита? Решават и я бутат - колко му е. Така изведнъж чичо ...

Не знам дали се случва на някой, но ако в определен момента бедрата настръхват от силната вълна на усещане и стават като кожата на крокодил, то тогава ще разбере текста на песента
приспивна песен на един малък крокодил
леко плувам по водата
бавно стъпвам по тревата
колко шарен е света ...

Сама си тръгна.
Аз не те догоних.
Не те потърсих.
Нито те извиках.
Страстта е мъртва. ...

Орлови нокти забити в душата,
като че ли искат да се борят за моята свобода!
И кръв се лее по земята,
в името на вечността!
И ето орелът издига се в небето, ...

Точно в онзи стар квартал се бях изгубила -
в едно мечтано мое друго измерение...
Внезапен спомен, или вятърна илюзия
натам понесе мен, Зелената?...
Не зная. Но помня - не мислех за връщане. ...

Без музика не мога,
без тоз рефрен от песен,
превърнал всичката тревога
в изкуство пламено и лесно.
Сърце на славей бие лудо ...

* * *
На С.
Ти не си Чарли
и нямаш фабрика шоколадова.
Не приличаш на Боб Марли ...