Обичам те,
за тебе аз живея,
за теб съм цяла и ще оцелея...
Обичаш ме,
това ме омагьосва, ...

В гнездото от страх
излюпи се ревносттта...
Към теб полетя.

Отдалече иде.
Тънка снага вие,
покрай върбалака се крие.
Дълго пътува, додето
намери къде е морето. ...

Цъфнала роза
с ограда от бурени...
Тъжна красота.

Не знаеш -не,
но чуй поне
зова на мойто сърце,
което държиш в ръце.
Представа си нямаш ...

Дъждовно време.
Листата ронят сълзи.
Есента дойде.

На никого не казвай, когато си отивам.
Замълчи сред бурите в душата ми...
На никого не казвай, че не посмях да те обичам.
Пресуши ме, като стъклен пейзаж на самотата ми.
Усмихни ми се лукаво. Както аз го правя. ...

Светлеене
Целуна слънцето крилете ми
с внезапен жест;
аз станах светла,
светла като утрото. ...

Тлях години наред все по теб
и в мислите ми беше непрестанно.
Мечтаех да сме заедно навред,
а сърцето ми обичаше те всеотдайно.
Защо съдбата коварна от мен те отне ...

желания
безпльтни желания
потьващи в мокра роса
наситена с детски сьлзи...
провал сив ...

Може би, ако не се бяхме срещнали, сега щях да съм щастлива с друг.
Дали?
Може би, ако не те бях обикнала, сега нямаше да се давя в сълзите си.
Дали?
Може би, ако те обичах малко повече, нямаше да изгарям от болка, че те загубих. ...

Опит
(хайку - зима)
Голи клони лист
посипана белота
пропуснат полет ...

Два реда сълзи...
и усмивка...
А какво ли стоеше
зад тях?
Филмът свърши, ...

София
(версия януари 2006 г.)
Пица на парче - навсякъде
и животът - също на парче,
за цял - малцина имат някъде, ...

Писах за любов, за щастие безмерно,
хората край мен, с живот мизерен.
Писах със молива леко и омайно,
в гнездо и сам бях господар.
Късичък моливът стана и износен... ...

Протоколно с теб се запознахме.
Не помнех даже твойто име.
По сценария съдбовен заиграхме,
той предвиждаше съвместно да вървиме.
А пътят беше дълъг, черен... ...

Зима е...
Зима е,
вали снегът...
Тишина,
тъмнина ...

Умря и този Ден...
Издиша за последно...
А после тихо се отдръпна...
Навън е мрак...
Нощта ридае за Деня... ...

Към теб се връщат мислите ми свити,
открили в теб най-чудните криле.
Политат във съня на спомените,
и нищичко не може да ги спре.
Прелитат време - разстояние в очите, ...

И ето, Мамо, вече стЪмни се,
снегът в душата - заваля,
дали сега ти "горе" - будна си,
или бродиш в Райските поля?...
Има ли такова място "горе", ...

Длани се докосват, сливат се в една
и разбита на парчета умира мечта.
Устни се сливат, спомени загиват,
в съня си нови пътища разкриват.
Очи се поглъщат, с обич отвръщат, ...

Отново изстри всичко. Напоследък не се получаваше. Запали си цигара и затвори очи, изпитваше гняв. Онова момиче от съседния апартамент пак крещеше. Лазеше и по нервите. По всяко време на денонощието го правеха. Будеха я през нощта и като че нарочно - на пук на самотата и, стенеха и натрапваха удовол ...

Когато китарата свири...
И китарата свири, не спира,
а струните са изтъкани от спомени красиви.
Душата покой и мира не намира,
солисти сме аз и ти - млади, необуздани и диви. ...

Вчера зад завоя срещнах ученичка,
с разпилени от вятъра коси.
Тича като волна птичка -
бъдещето в ръцете си държи.
Спомних си училището старо, ...

Търсих те наяве,
търсих те насън...
Плаках със луната
в нощите безсънни...
Къде ли не летяха ...

В собтсвената си измама затъваме,
по калния си път се препъваме,
и живеем без да осъзнаваме
как навътре в мрака пропадаме.
На лоши навици се подчиняваме, ...

Плутон
Слънцето в далечен хоризонт
изпраща вакуумни лъчи,
които не достигат до Плутон.
И той не отговаря. Все мълчи. ...

Колкото да те отричам, Боже,
толкова по-лесно те намирам
в истерично-смелата рапсодия,
на дъжда, искрящ като секира.
В тъмнина - петмезено сгъстена, ...

В търсене на нови светове,
хората изгубиха и себе си.
В опитите си да съм перфектна -
провалих се из основи.
Превърнах се във сянка... ...

На стола - трон,
царствено самотна,
красивата ми дреха
метната е.
С горещи длани докосвам ...

Искам да изпия твоите сълзи
и очите ти от болка мътни,
с обич да пречистя,
да разпраля в теб онез искри,
дето ни взривяваха отвътре... ...

Много пъти си мислех защо живея,
защо, по дяволите, се опитвам да оцелея,
сърцето ми тревожно стене,
искам пак да си до мене.
Хиляди пъти на Господ се моля ...

Нашата
песен народна
Една е песента звънлива,
Българска перла в света,
и свята, хилядолетна, ...

Адът и раят в едно се сляха...
И родиха живота, моята забравена минута живот...
Опитах се да го удържа с усмивка...
Да не бърза толкова, да поспре...
Но той се процеди през пръстите... ...

Знаеш, че от чувства изгарям,
когато наградиш ме със целувки.
Но не мога и не искам да понасям,
горчива нежност или преструвки.
Мога напълно необятна да стана ...

Снощи исках да плача, да ридая безспир. Исках да забравя.
Да забравя теб, да забравя мен, да забравя всичко.
Споменът за теб ме изгаря! Искам да забравя!
Искам най-накрая да ме залее вълна от емоции,
която да потуши пожара, запален от теб в моята душа. ...

Отивай си
Минават месец, два, три,
а мен все не спира да ме боли.
Сърцето ми е разбито
и с безкрайно много рани покрито. ...