съзреш ли трепета
на черна ласка
палитрата на съзерцанието
отвори
на очакването наслади се ...

Днес, в един такъв облачен ден, аз ще пиша за залеза. Това, което всеки един от нас има възможността да наблюдава през втората половина от денонощието...
Залезът – това е второто лице на нашето безценно слънце... той се появява късно вечер, когато птиците се прибират в гнездата си, хората - в домове ...

Хората са такъв вид създания, които обичат да правят толкова разнообразни неща: да скитат, да дивеят, да танцуват, да се смеят, да се радват, да тъпеят, да тъжат, както и да мечтаят. Но запитвали ли сме се в това, какъв е смисълът на едно такова занимание. Какво е това да мечтаеш. За какво ни служи? ...

Ако сълзите лекуваха болката,
нямаше да има тъжни лица.
Ако мечтите заместваха мъката,
биха били щастливи много сърца.
Но сълзите лекуват понякога, ...

>> липсата ти боли
>>
>> но аз с тих трепет
>>
>> чакам мига ...

Прости ми, че те обичам,
че любовта със твойто име наричам!
Прости ми, че си в мислите ми ти,
но така сърцето продължава да тупти!
Прости ми, че те жадувам, ...

Топла кожа.
Студени ръце.
Парещи устни...
Така е добре.
Погледи дълбоки и първични ...

Дали зарад спонтанните емоции
дните слънчеви,едва родени,
не обръщаме в пороци
и в принципи опорочени?
О, естествено е ние да грешим ...

Мислех си... пак за теб,
чак глава ме заболя.
Мислех си за това,
което направи за мен.
Ти беше този, който ме накара ...

Твърде късно...
Дали наистина от мене се нуждаеш,
за да си щастлив?
Дали е истина това, че с тебе сме еднакви,
с единствената разлика, че ти не си готов да изневериш? ...

В този миг стоиш до мен,
прегращаш ме в този ден.
Светлината ни обгръща с топлината своя,
обичахме се ние, бях аз твой, ти бе моя.
Миг кратък и щастлив ли бе ...

Нека съм червена.
Като огън, като страст.
Престорено обновена.
Потънала в захлас.
Нека съм време. ...

Можеш ли да заспиш?
Тази нощ е толкова гореща...
Затвориш ли очи,
твоето тяло ме усеща...
Не те виждам да отричаш, ...

Ще тичам подир глухите трамваи,
ще тичам след смеха на ветровете.
Когато и във тях те разпозная,
ще те потърся и в планинско цвете.
В ехото дори ще те потърся, ...

ЗИМА
Прогонена от лятото.
Със есента приятели.
Опитва се, вали в душата ти,
а в очите ти - ваятелна. ...

> До вчера бях обичана, усещах се щастлива,
> а днес кърви душата ми, същинска рана жива.
> От близък наранена е, и много ми е мъчно,
> да беше чужд - иди-дойди, а то - отрова жлъчна...
> ...

Сякаш времето е вече неброимо,
сякаш часовете се превърнаха в море,
сякаш дните имената си загубиха,
и аз загубих се във дните,
във бездънното море... ...

Сърцето се пропука и изстена.
Заболя...
В очите мъжки заваля...
Синът ни се прощава!
Синът ни - ...

Обичам те
БезкрайнО привързах се към тебе, за Бога,
Безкрайни са чувствата, Бушуващи в мен!
Безкрайни са мИслите - да ги спра аз не мога,
защото, СлънЧице, аз съм в твоя плен! ...

Лаленце мое, защо си с прекършено стабълце?
Нима някой отнел е твоето сърце?
Защо листенцата ти увяхват в моите ръце?
Лаленце мое, не умирай!
Живей, копней, обичай и не спирай! ...

Попитай тишината. Ще ти каже.
Водата беше жива и преди.
Въпросът на живот и...
значи важен!
Върви на юг по птичите следи. ...

Любов, започнала през юни.
Вземи отново любовта ми,
дарявам ти я безрезервно аз.
Красивата любов, започнала през юни,
родена от една далечна мечта. ...

Звъни
Тази част от мен
Която оставих зад себе си
Свети в зелено
И маха за сбогом ...

Дяволско причастие
Поглъщам късче пастърма.
Това е дяволско причастие.
Каква е тази миризма?
Вони човешкото нещастие.

Анатемосах те, любов, когато някога
прошумоля край мен забързано.
Защото някой някъде те чакал,
(а аз ти бях във кърпа вързана...)
Отмина ме, не спря, не ме видя. ...

КОГАТО ТЕБ ТЕ НЯМА
От вчера в къщи имам Диня,
Огромна, Пищна, Тънкокора...
И вижда се небето синьо
през двата и отвора. ...

Докара ме до пълна изнемога.
От ласките ти пощурявам аз.
Обърнах се на хищник. Огън.
Изгарям всичко с мойта страст.
Сега съм първобитен. Див съм. ...

Никога няма да те забравя...
ти ще останеш завинаги в сърцето ми като хубав спомен,
като момчето, с което не можех да бъда!
Вярвах, че с времето ще изчезнеш от мислите ми...
надявах се, че ще спре да боли, но все още те искам и няма да спра до края на живота си... а може би и след това... ...

Защо
Така замислена заставам
до прозореца отворен
и във миг се замечтавам
за образа ти тъй отровен. ...

Добре дошла в дома ми, Непонятност!
На прага ми пристъпваш в отчаяние.
Подрани, а късно те очаквах.
Е, нищо! Влез и настани се! Сядай!
С какво да те почерпя? Водка? ...

Измама
Ти ми беше приятелка, най-добра,
но ме предаде.
Ти ми беше човекът най-близък,
но ме излъга. ...

В гора от мраморни дървета,
сред трева от злато и кристал,
растат каменни лалета,
сякаш майстор с любов ги изковал.
В отдавна забравено море, ...

В странноприемницата... когато спра да отдъхна след дългия преход, тя ме посреща на прага и ме погалва с хладната си ръка. Въвежда ме в покоите си и ми шепне красиви думи за любов, за страст, за приятелство. Разказва ми и попива сълзите ми с дългата си абаносова коса - толкова красива и истинска...
...

Петнадесет души,
един отбор,
една мечта.
Всички заедно напред вървим,
пътят ни е дълъг, ...