There are no unlockable doors
There are no unwinable wars
There are no unrightable wrongs
Or unsignable songs
There are no unbeatable odds ...

Забранена любов изгря в сърцето ми.
Надалече от мене си ти ,
но Любов си оставаш.
Нямам право сега да обичам,
мога само да сънувам ...

Мокра хладна прозаична носталгична дълга нощ. Не помня от кога не е спряло да вали.
Хладно е. И тихо. Всички звуци са заспали и сънуват тишина. Стаята се дави в дим. И в мирис на запалени кибритени клечки.
Сам съм. Лежа в леглото си и пуша. Гледам празно в тавана. И той е помръкнал. Нисък и бял до б ...

Натежали, клепачите заспиват,
изплакани по целия живот.
Последна глътка въздух,
приютила цялата любов.
Натъртено, сърцето спира, ...

Искам те, по-силно от болката в мен.
Искря, от обич разпалвам жарта...
преливам се в лъчите на твоят ден.
Ласки парят... изгарят плътта.
Издигам се нависоко от желание, ...

Преди да напиша стиха - няколко думи. Аз съм отскоро в сайта. Искам да благодаря от сърце на всички, които са ме подкрепили с добра дума - това означава много за мен, щастлива съм, че съм част от вас. С обич - Нев.
Пак загуби под вола телето
и в словесно кълбо се оплете.
Хайде - ето ти ножица, ето,
...

Annihilator - "Holding on"
It's getting harder to make it on my own
This empty felling, I feel so all alone
But from the darkness, the reason I am here
You try to help me wipe away a tear ...

No woman, no cry (Repeat 4 times)
Said: I remember when we used to sit
In the government yard in Trenchtown
Oba, ob-serving the hypocrites
As they would mingle with the good people we meet ...

Smokie - Wild Wild Angels
Don't talk to me of shattered dreams,
Of course you don't know what it means,
To live for someone else, you can't just take,
And when you're bitten by the truth, ...

Суета си ти, да, суета си,
защото разделяш разум и сърце,
защото заявяваш властта си,
заявяваш я! Над Нея, над мен...
Омраза си ти, да, омраза, ...

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...
2.
Нощта бе неспокойна. Трескаво очаквах утрешния ден, а още по-неспокойно следващия. Имах много работи за вършене и, както винаги, времето не стига или надделява онова гадно гласче в главата ми, което ми нашепва -“Остави всичко за после“. ...

Прощално
На раздяла искам да оставя нещо, някакъв спомен, парещ и жив, колкото очите ми. Но какво? Снимките пожълтяват и образите по тях избледняват, парфюмите изветряват, сувенирите се трошат. Имам само думите - да ги изрека, да разчупят тишината, да свържат теб и мен.
Всъщност и думи вече нямам. В ...

И като дъжд от твоето лице се стичат сълзи на забрава
и молиш ме да си вървя, не искаш ти за мен да знаеш.
Макар и трудно и печален, навеждам своята глава,
защото искам ти да си щастлива, дори да зная, че
срещу себе си вървя. ...

Залез...
Аз и Ти...
Сами...
Слънцето отива си
и ни шепти ...

Мирис на смърт
Долавям дъх от млади хризантеми
във селски, разтревожен двор.
Сноват объркани, обезумени
стопаните и плачат в хор.

... Небето е разлята суета по устните ти...
разрошени коси, невидимо ухание... и няколко звезди...
в очи...
... Зората е от чашата разлято питие... огненосилно...
мека топлина на ръце... търсещи... галещи... ...

Плачат зелените капки...
Дъжда ги забрави...
Търсят море от дъга,
жена от роса...
Вечер загръща ме ...

Разперили крилете си, мечтите
кражат край мен,
цветята гаснат
във очите
и раждат нова светлина... ...

Махни от тялото ми очите си. Те са сини като въздуха. Те са ледени води,
а на мен ми е студено.

Направих един превод на сонет номер 127. Интересното е, че той е първият от серията за Тъмната Дама. Изследователите на Шекспир още спорят по въпроса коя е въпросната жена и каква точно е връзката на Шекспир с нея.
С началото на така наречените "Тъмна Дама" сонети има осезателна смяна на тона от ясе ...

Избледнява луната, настъпва зората,
наближава и сетния час.
Облаци слънцето скриват, мечтите се сриват.
Бълнува умът ми на глас.
Провиквам се силно, усмихваш се дивно, ...

луната е единствен ням свидетел
на моето падение
надсмиваш се над жалките ми дни
но знаеш ли
не всяка есен е предвестник ...

пред теб
снегът топи
се
и растат
кокичета ...

Жив съм...
А над мене - хлад
В ръцете ми - останки от илюзии
Притихнали
тъмнеят и мълчат ...

Гаден сън
Сутрин сънят се оттича...
Тежък и лепкав -
какъвто ме мъчи нощес.
Още се свивам под бича - ...

Хитлерист
Деспот, тиранин или хитлерист -
все вече ми е тая.
Е, имаш, да, език цветист.
За повече, не мога да мечтая. ...

Днес
Днес не само горчат
твоите думи...
Те са отровни.
Милите жестове спят. ...

Глава VII
„Атлантида преди"
Стилиян и Алексис стояха и мълчаливо гледаха вълка. Те усещаха как носят на плещите си отговорността за милиарди човешки живота.
- Сега... какво? - промълви тихо Алексис. - Какво следва?
- Не знам! - прошепна Стилиян, а кръвта му се стичаше по ръката и капеше в краката му ...

Petya ‎(13:50):
виж какво - за да е по-интересно - и ти помагай в разказа
Plamen ‎(13:50):
ми то фантазията ми се развинти... и
Plamen ‎(13:52): ...

Опасно близо си - ще изгориш,
пази душата си, че моята е огън.
Ще можеш ли да устоиш,
ако веднъж опиташ? Аз не мога!
Ще вкусиш ли от нежността ми - ...

Обичам те. В красива приказка
превърна делничния ден.
Дори когато тихо се презираме,
грехът е малко по-простен.
Нощта ми се раздира. Крехка дреха, ...

Вътре в мен е безкрайно, но няма място за реалност.
Във вените ми тече страх, понякога се съсирва любов.
Вдишвам съшити обещания, издишвам разпорени думи.
А болката е моето наказание за неправилно обичане.
В моето време миговете са съблечени от часовниците. ...

Тя прелистваше празните страници. Четеше невидими, непознати думи... Бели листи... и се върна назад... много назад... Когато още имаше слънце и небе; дъжд, както и... надежда. Топлите лъчи галеха лицата на хората и сгряваха душите им. Все пак такова бе предназначението на слънцето. А после... настъп ...