Пари на хората раздавах –
орисан тъй бе моят ден.
Но чувствата към теб опазих,
а ти отиваш си от мен...
Богата никога не станах, ...

Вместо бои взех от живота неща...
Вместо платно ползвах небето.
Вместо жълто взех слънчевата душа.
Вместо червено сложих си там сърцето.
Зеленото сбрах от близката ми гора. ...

Не мога... Гложди ме отвътре
неуталожено от дните безпокойство.
Прекършени, крилете ми се тътрят.
Нозете ми, обути във покорство
и дланите, все още неизтрили ...

Разсъмва сe.
Нощта догаря бавно.
Очите, натежали от умора, отварям бавно,
а не… спя, сънувах с отворени очи,
как искам тоя сън така да продължи… ...

Обичам да те пия...
Нежно...
Бавно...
И с всички сетива...
Като езическа магия, ...

Човешкото създание е една много странна комбинация между дух и материя.
Това, което го кара да върви напред, са Любопитството и Мечтите.
Различаваме се едни от други по силите, които имаме и влагаме в развитието си.
Във всеки от нас се борят 3 вида сили - човешките, дяволските и божиите.
Човешките с ...

Една среща между Пратеник на Злото и Наранената от Любовта душа:
- Много ли го обичаш?
- Болезнено много.
- Въпреки, че така те нарани, продължаваш да мислиш за него, нали?
- Да, ден и нощ. ...

Потърси ме, намери ме!
Изжадувай дъха на косите ми!
И на устните жарки искрите
запали със дъха на мечтите.
Над сини облаци птиците ...

Ако знаех, че днес би бил… последният път,
когато щях да те гледам как спиш,
ако знаех, само да знаех…
бих посипала земята със звезди,
те съня ти да осветят ...

Болка
Докосвам твоето легло
и болката ми е голяма.
Кристално ясно знам защо.
Защото теб те няма.

Спомени красиви мрака красят,
пътеки тъжни бавно пустеят.
Плачещи вълци кълнат се в Луната,
сенки бавно губят се в тревата.
Клонки зелени нежно шептят, ...

Día de enero
Te conocí un día de enero,
con la luna en mi nariz
Y como vi que eras sincero
En tus ojos me perdí ...

ДИСТАНЦИИ
Младост.
Любов.
Унисон.
Менделсон. ...

Без тебе мрачен е деня,
без тебе пуста е нощта,
без теб не идва пролетта,
без теб я няма любовта.
Без тебе слънцето не свети, ...

> Тук съм.
> Крясък съм -
> нощта по пълнолуние
> порязал.
> Следа ...

Мислех си за хоризонта далечен...
Защо е в копнежи... облечен...
За човека вечен... непонятен...
От красота и лилаво... изваян...
а съмнението, носещо корона... ...

Жестовете ти гилотинират всяка моя нежност.
Разхождаш се по мен, обут в бръснарски ножчета.
Все по-иглено пробождат стоманените ти пръсти.
Твоят хаос е безкрайна разрязваща ме повърхност.
С джобното си ножче дълбаеш в мен нови страхове. ...

Добър вечер, приятелко!
Виж се, колко си хубава !
Как ли ?... спряла си времето
във очите ни влюбени.
Как ли ?... скрила безсъние, ...

На Съпругата ми
Вечността е... Звезда
Ярка... Сребриста... Студена...
грееща в лилава тъга...
Докосни я с ръка... ...

Не се заплитат кичурите диви
на тази луда вятърна жена.
Тя майка е на всички самодиви,
а бесният тайфун им е баща!
Очите й пренасят сто вселени ...

ИЗГУБЕНИ КРИЛА
Политам – и отново падам.
Опитвам – пак, и пак, и пак…
Даже много и да страдам
знам – опитала съм пак. ...

НОЩ КРАЙ МОРЕТО
Чертая си пътечки в пясъка,
обгърната от тъмна синева,
а морето е обляно в блясъка
на искрящата луна. ...

Когато залезът се мята
в огненото на сърцето си,
когато времето догаря
в пулса на минутите си.
Когато в тихото безвремие ...

НАМЕРИ МЕ
Намери ме! Някъде в хаоса.
Потърси ме! В тъмната гора.
Погледни с телескоп в космоса.
Открий ти моята звезда. ...

Кой намаля тез оценки, питам...
И защо под тях не се подписва?
В сянка остава и всички се питат -
кой и защо творбата ми не е харесал и с какво?
Не е ли грозно? ...

Надувка казват, че съм била
и гледала съм аз проклето,
със никого не съм била аз мила
и самочувствието ми е до небето.
Интригантка съм била голяма ...

Как да се завърна в пустата къща,
щом вяка вещ напомня ми за теб
и болката една и съща
ме връхлита като меч от лед...
Тръгна си и ме остави ...

Стоя на бара и те чакам
и роня аз сама сълзи,
сълзи, потъващи във мрака,
сълзи от моите изстрадали очи...
Очи, жадуващи за обич, ...

Усещаш я в себе си, да тя е навсякъде в теб! Така изпълва цялото ти вътрешно
усещане... Така, както ти никога не би искал да се отделя от теб. Знаеш, че тя те
притежава, знаеш, че тя е нещо повече от всичко важно на земята... А земята...
толкова безпомощна без нея, толкова нуждаеща се от нея, за да ...

Потърсих звездният експрес,
препъната в среднощните таксита,
нараменена с коси от млечен път,
потеглях устремно по лунната пътека...
Зазиждах същността си по небето. ...

Твоя свят по тухла го градих...
С много жертви, вярност, всеотдайност...
Дълъг път изминахме, нали?
Със компромиси до плюс безкрайност...
Ти повярва ми, че съм жена, ...

"...какво, освен кръвта ще ни сроди..."
На Мина
На децата рождените дни отминават.
Поздравявам по телефон и мейл.
Няма ласка. По жица предавам, ...

по Христо Фотев
На Община Бургас,
Не намерила време за последно сбогом!!!
Не зная как и кога, и къде,
в коя умна глава и представа, ...

Реших да се фотографирам,
хукнах при фризьорката и викам:
- Направи на мадама от класа.
А тя смее ми се и отвръща:
- Аз от маймуна не мога сърна да направя. ...

Писмо до Ваня
Здрасти, Бамби!
Добре ли си в Обединеното Кралство?
Прости моето невежо нахалство
да питам, дете лъчезарно: ...

На мозъка ми сив обсидиана
опитах се с длетото на мечтите
да поиздялам, но отворих рана.
Не я ли виждаш? Гледай ме в очите:
зениците ми са до кръв рубинени, ...