Irene Cara - Fame
Baby you look at me
And tell me what you see
You ain't seen the best of me yet
Give me time I'll make you forget the rest ...

Don't break my heart again
Im gonna take it to the limit of my love,
Before I turn and walk away
Ive had enough of holding on
The promises of yesterday ...

Poets Of The Fall
Carnival of Rust
D' you breath the name
of your savior in your hour of need
n' taste the blame ...

Всеки си има проблеми. Всеки е забързан в своето ежедневие. Всеки трябва да иде там нейде, за да свърши някаква работа. Всеки,всеки...
Но дали всеки - с многобройните си грижи, знае за какво е на Земята? Дали този всеки знае какво е живота? Дали този всеки знае как да изживее пълноценно съществуване ...

Аз обичам, когато вали, когато в очите ми няма мъгла,
когато зад слънцето няма тъга и то заблести с ярка светлина.
Аз обичам, когато над вятъра няма искри, когато ми пее луната,
когато в очите ти пламък гори, когато шумят ни ...

Незаменим творец.
Нито компютърни анимации,
нито електронните портрети.
Нито палитрите,
с цветовете на дъгата ...

Защо животът е токова гаден?
Защо се държи все едно сме втора ръка?
Защо така ни мрази?
Защо по нервите ни лази?
Защо не умее нищо да пази? ...

>> Приятелство
>>
>>
>>
>> Един-единствен приятел ми е нужен - ...

Здравей, Пламене...
Толкова неща имам да ти кажа. Толкова те обичам, а ти все ме обиждаш и се държиш все едно съм втора ръка човек.
Ооо, колко много искам да ме прегърнеш, целунеш и докоснеш нежно... Да ми кажеш нещо мило, да видиш сълзите в очите ми, когато те гледам. Но дори и не си помислям, че щ ...

Какво ли ще представлява светът, ако тях ги нямаше? Какво ли е сърце без мечти? Колко ли ще бъде скучен, тъжен и безцветен живота, ако не можем да мечтаем? Дори не искам да си го представя... Колко важно е за един човек да вярва, пази и копнее, макар само по една единствена мечта. Та нали колкото по ...

Знам, че съм луда и непоносима
и съвсем не в тон с мъжките ви желания -
непредсказуемо искрена, непокорно различна,
уж отзивчива, но трудно смилаема.
Смело пресичам пътеките ваши, ...

среднощ
и в този час
се втурват пръстите ми
по страници изписани
които шумолят ...

Имаш ме…
а дори не ме поглеждаш
Искаш ме…
когато мен ме няма.
Моля се... ...

Кое е това, което казват, че Бог е сътворил?
Кое е това, което лъжат, че Дявола е променил?
Кое е това, което ни радва, за което всички ни обичат?
Кое е това, красивото, истинското, желаното?
Кое е то? ...

Днес отново поглед в мрака свой отправям
В търсене на светъл ден
Очи с усмивка на лице отварям,
Но отвърнах поглед заслепен.
Не на мен бе писано да съм щастлив, ...

Сред шепите на планината броди шепот
от чисти изворни води и меки листи...
Ти пак вървиш превърнат целия във трепет
и носиш цялата природа в свойте мисли.
Преваля лятото, а тук сред планината ...

Стая празна,
Празна душа...
Мълча -
Потънала в сивотата на времето.
Броя секундите, оставащи ...

Била съм сън...
Но те докоснах.
Истински.
И тялото ти още тръпне.
От възторг. ...

За твоите приятели съм кукла,
но за теб си имам и конци.
Оставям се в ръцете ти завинаги,
прави каквото искаш с мене ти!
Но знай, сърцето ми ранимо е ...

Сама, в тъмната нощ... Посърнала, умълчана! Нямам никаква мощ... За по-добро замечтана! Сама... и гледам звездите! Душата е рапиляна! Спомням си с мъка за дните... Объркана, от мъка пияна! Сама, макар и сред хора... С маската, добре подбрана! Болката няма умора! Любовта е пак неразбрана!

Драпира душата си, сложи и джувка,
на показ я тупна пред нас.
Премрежено мига, раздава целувки,
върти се, подскача в захлас.
За продан е вече, но кой ще я купи, ...

Летя с крила от светлина.
Пресичам спомени и мисли,
но зная, че аз не бих била,
без теб...ако те нямаше в съня ми.
Никога вече капките дъжд ...

Отправих поглед към небето.
Благодарих на Бог, че те има.
Ти стопли сърцето
и прекъсна тая страшна зима.
Какво съм правила без теб? ...

Нали ме чака Господ Бог отгоре,
подготвям се, но мъчи ме въпрос:
възседнал своя дух, с кого да споря
дали съм домакин, или съм гост?
Душа без тяло? – Гола е душата… ...

§ § §

Откак се помня, съм в това градче,
в което чужди тайни знае всеки
и сякаш по невидими пътеки ...

Щастлив ли си със мен, когато
те обгръщам с пролет, нежни цветове?
И мъничкият пристан, сгушен във реката,
прелива от любов? Непознати брегове
душата ми превръщат в тиха песен. ...

От доза алкохол замаян и с химикалка във ръка, опитвам се да разгадая мълчанието на жена... Каква неземна тайна крие една жена като мълчи? Дали сърцето лудо бие? А мисълта дали личи? Дали тя щом не разговаря, сърцето и е буца лед? Дали без звук не се умаря? В мъжа познава ли човек? Въпросите ме отре ...