Дори насън сърцето ми се стяга
от страх, рисуващ с черни щрихи
в душата ми, която се напряга
да чуе стъпките ти тихи.
Безспир часовника тик-така, ...

Всред
изумрудени мисли,
изопачени мечтатели,
миризма на керосин
и изгорели газове... ...

Една тъга,една сама надежда
душата си на друга ти дари
незнаен път до тебе ме отвежда
обичах те - сега ме остави
Дълбоко аз сърцето свое нараних ...

Изгубихме с теб страшно много време
да бъдем заедно мечтаехме дори
ала ги няма чувствата големи
и си останахме с наивните мечти
В очите истина е скрита ...

И днес навън вали, а теб те нямасърцето ми поглежда с поглед новнавярно като всички си измамане вярваш сам на своята любовВ сковаващия студ сега те чакамда стоплиш с ласки моята душаи както бавно преминава влакатака отмина ти - като лъжаНаивна бях, дълбоко замечтанав небето сиво срещнах твоето лицеа ...

Странджа
Нежна люлка ме люлее,в полите на тази планина.
Ехото донася първо тихо, после силно песента.
Всяко утро се събуждам, къпейки се в роса.
Ефирно чувство ме носи, сякаш идва пролетта. ...

Сама и злобна, гадна до безумие.
Изгубена от себе си в безкрая...
Поредната ми простотия, гадост и малоумие,
такава ли съм, вече аз не зная...
Аз някога си мислех, че съм силна. ...

Това стихотворение го написах за едно момиче. Което страшно много обичах, ценях и обожавах. Нещата, които са написани вътре, са 100% верни - всяка дума отговоря на чувствата ми, които изпитвах към нея преди близо 2 години и сега. Сигурен съм, че тя ще го прочете и сигурен съм, че ще разбере, че съм ...

На маса за двама седяло момиче.
Очаквало силно своя любим.
Изпълнено с трепет, красиво, обичащо,
обвито от страх, така уловим.
Със чашата вино седи във ръка. ...

Светлината във тунела спира да мига.
Очите ми се взират в нищото.
Въздухът наситен отново не стига.
Светът и животът - всичко измислено...
Ръцете ми протегнати докосват вятъра. ...

Сядай. Наливай си вино.
Бъди ми на гости - в сърцето.
В душата ми спри да починеш,
със кръвта ми измий си ръцете.
Нахрани се обилно със спомени. ...

Не ме пропъждай просто ей така,
защото в мрака днес ти е студено.
Пламъка на старата ни обич мога да спася,
защото там всичко е простено...
Не позволявай на гордостта да те засенчи ...

Не ми наливай вино червено и тази вечер,
остави умът ми бистър и трезвен.
Не ми носи наслада питието вече,
разговорът на четири очи е спешен...
Не ме разливай между твоите очи, ...

Исках със тебе да плача от щастие...
Но все не можех... Но все не можех...
Вярвах, че ти си свещено причастие...
И все се молех... И все се молех...
Сбирах си восък от свещи угаснали... ...

Ти ограби празната ми душа
и сега отново съм на кръстопът.
Останах като скитница за малко топлина,
с душа на птица, закъсняла да поеме своя път...
Хорското мнение оставих и сърцето си послушах, ...

Не всичко сбъдва се,
което обещава ни,
съдбата златоуста
в своя ход –
по-често подиграва се, ...

Това е ден във който искам да ти кажа,
че ти за мен си всичко на света,
утеха в труден миг,
едничката останала надежда,
спокойствие и път по който да вървя. ...

Здравей Люсита – мила музо!
Повярвай ми, не съм Карузо
в поезията – ала “пея”
тъй, както мога и умея.
“Консервите” и аз не любя – ...

Различни сме -
много различни.
Едни са
широко скроени,
а други - ...

Уморен съм...
но няма да спра
да те целувам.
Цигара? Не,
мерси, не пуша. ...

Не ме заключвай във сърцето си,
мен в спомени... не ме търси!
Да бъда искам във очите ти,
на завет там ме прислони.
Душата ти не ми принадлежи, ...

ЗАКЪСНЯХ !
Закъснях и не знам дали времето мога да върна,
но дори да не мога сълза една ще запазя,
доказателство за моята любов.
Едничък път трънлив и болезнен, ...

Тази тема винаги е актуална. Почти всеки човек търси щастието.
Да живееш щастливо! Това е цел номер едно.
А какво е да си щастлив? Хубаво чувство, някаква радост от нещо.
Щастлив ли съм? Понякога да.
Вечното щастие не ме блазни ни най-малко. Айде, да не е “вечното”. Нека да е постоянното. Щастлив до ...

пея сълзите
неизплакани
плача песните си
неизпети
пиша пиеси ...

Като дюля узряла, есента е красива,
в топли лъчи, като вино прелива,
гроздето бисерно се усмихва на изгрева
в ябълки златни оглежда се залеза.
Черни смокини приканват сред клоните, ...

Трябва да се оцелява...
Кой както и с каквото може.
В тази шибана държава
инерцията смърт е, Боже!
Мразя туй, което върша! ...

Пръсти 10
Вали навред,
валят листата,
клоните напускат.
Как пристъпвам ...

Лъки & Мойсей
На Анета
М:
-Почакай Лъки, идва тука гост-
предлагам ти да вдигнем дружно тост ...

Хей барман
водка ми сипи.
Днес гледам
на света аполитично.
А политиците ...

Ти беше
моята звезда, която
огряваше тъмата всяка нощ.
Усмивката ти
бе за мен зората ...

Унил денят!
Нощта пустинна!
И смях пропит с горчивина...
Сънят е спирката междинна
в кошмарната ми самота. ...

Земята е моята плът -
изцежда сока на този живот,
а водата - моята кръв -
с малко тиня след бушуващ потоп.
Планината носи скелета прост, ...

Вече много години вървя, път към дома.
По залез и преди зазоряване се изгубвам,
по пладне в жажда тихо изнемогвам,
нощта е гладна и ме разкъсва,
но жребият е хвърлен и все така, ...

В сънища...
Навън нощта разплита черните коси,
във къдрите стопява се мъглата...
с ръце поръсва лунен прах, звезди,
целува с устни трепетно листата. ...