И тази мисъл моя живота ми крепеше,
И сутрините ми осмисляше - кафето вече не горчеше...
Но призрачният свят на миналото, събуден с жезълът вълшебен
И стоварен върху мене със силата огромна на твоята наука
Кристализира постепенно и после пръсна се на хиляди парченца, ...

Успехът идва с труд
и със годините,
и трябва вяра за това,
и го постигат
само силните, ...

Аз потъвам в твоите очи.
Там ме гали кадифена нежност
и струят от изгрева лъчи,
отразили болка и надежда...
И ме срещат плясък на криле, ...

Прекъсвам Това Приятелство
Толкова държах на теб,
Че дори когато не ме понасяше бях тук.
Толкова усилия хвърлих на вятъра,
А ти успя веднага да ме замениш с друг. ...

С какво заслужих, обич моя,
на твойта топлина жарта,
разгарящ се по мен да лумне,
пожарът див на любовта?
Да стена в твоите прегръдки, ...

Защо днес пак така си натъжен?
Защо повтаряш същите рефрени?
Тези твои думи парят, като ръжен,
горят, остават дупки овъглени.
В сърцето има място само за един: ...

Синьо и черно
В мъглата се вплитат
Два силуета
В ноща се преплитат
Не виждам ясно ...

След толкова нощи,
след толкова дни,
стоиме виновни
и шепнем: ”Прости!”
Запалихме огън, ...

Студено ми е-
простирам двете си ръце:
към тъмното, към твоето лице
с надежда мъничка - едва.
Усещам силното ти рамо, ...

НАВРЕМЕ
Ако се слея с интериора
и стана незабележима
като частица от декора,
като омръзнала картина, ...

Той:
За срещата ни просто думи няма.
Очаквах я, като стихийно бедствие,
но ние с тебе заживяхме двамата
виртуално, без пагубни последствия. ...

Тъй както скулпторът с длетото
любовно камъка сече
и мачка майсторът тестото,
преди в пещта да го пече,
така и ти към мен си строга, ...

Сълзливи акорди отекват в нощта,
безмилостни тръпки прокрадват,
а в мрака ръце на самотна жена,
във унес пак НИЩОТО грабват.
Сълзливи акорди, сълзлив полутон ...

Условна присъда ти тихо изрече
и взе ме в прегръдка условно,
знам - няма я, нямя я вече
любовта, или била е условна.
С наслада условна, условно ще чакам ...

Вечер е.
Срещу мен бързат хора различни,
с очи спокойни, пламтящи, безлични,
очи с болка или радост голяма,
пълни с мъка от житейската драма ...

На Д
Сами сме в този свят със теб,
понесли кръста си съдбовен.
Ти – с чистотата на дете,
а аз – приемливо греховен. ...

Запява птица. Невидимо.
Звукът се носи на вълни.
Почти безшумно падат листи.
И есента е моето сърце
във приглушена охра, ...

Имам истинска нужда от теб, Светлина !
След дълга верига от хълмове – от равнина,
след страшни капани от спомени - от мечти,
след пътеки – дяволски кръгове – от очи !
След бездни, осеяли мислите ми, дълбоки, ...

Всичко е сякаш отдавна измислено
и е наречено с безрой имена -
как да премина реката от истини?
Стига ми само една.
Не всичко е наше и то си отива, ...

Все още мърдам.
Бавно, полека.
Бутам остатъка на дните,
за последна венчавка
в църквата... ...

Не си отивай!
ще ми липсваш...
Слънцето залязва,
душата умира,
редът се спазва.. ...

Мрак и самота,
тишина и тъмнина
навсякъде разстилат
своята тъга.
В малката стая, ...

Обикновени чудеса
Обаждането
Вярвате ли в чудеса? Аз лично – не!
Но в живота на човека има събития – добри или лоши, които променят изцяло живота му. Старите му мечти и надежди се изгубват безвъзвратно, а новите... Кой знае, ...

Далече е утрешният ден,
а тази вечер пак не ми се спи.
Ококорена стоя, загледана във тебе,
как спиш като мъничко дете.
Не мога да те мразя, ...

Прозорецът на стаята изпълва със печал...
Прозорец към живота напомня той –
метафора, която в съзнанието пазя от детските години...
Прозорец към живота.
Днес искам аз капаците му стари навеки да затръшна ...

Уморени клоните от бурния вятър
свеждат покорно глави
и боли ги вече от неговите тласъци
но кой ли може да ги спаси?
Като кукли на конци са те в ръцете му ...

Не, аз днес не плача, защо реши това?
Просто вятъра студен ме погали.
Може би чиста женска суета
огъня изгастнал в мен запали...
Аз не треперя сама в студа, ...