Не ти прощавам нощите безсънни
и малките подаръчета-изненада.
Изпих с горчилка чашата – до дъно -
и оживях след жарката ти клада.
Не ти прощавам думите ти тихи: ...

И с поглед ме разтапяш...
както сняг
разплаква се, че идва край на зимата.
Разтапяш ме, извайвам се и пак
потъвам жадна във очите, сините... ...

Когато те няма,
тъгата ми е голяма.
Оставам сама,
чувствам се най-тъжната в света!
Защо не мога да те прегърна , ...

Преди години, много лета...
сън сънувах, който помня до днес.
Изгубена се лутах в тишината,
превивах се и плаках в тъмният лес.
В пропаст пропаднах, наранена, сломена ...

Бродех
по пътища разни,
бродех
и тебе те чаках,
мъкнейки ...

Стоя на прага ти,загърбила промените,
които с много нежност в мене сътвори.
Стаила дъх,очаквам търпеливо времето
зората слънцето в очите ми да заблести.
Загубила се бях във теб,променях се, ...

Слънце исках да бъда, а съм бледа луна.
Исках да светя в омая, а съм тъжна, сама.
Огън исках да бъда, да раздам топлина
и да стопля с дъха си заскрежена мечта.
Исках пламък да бъда, да изгарям в страстта, ...

Приятелю...Виж там, онуй дърво!
Отлитат птиците от неговите клони.
А, то отчаяно,останало само-
не може в полета да ги догони.
Земята го е вкопчила ревниво ...

Мълчиш, и аз мълча до тебе...
Нещо скърши се прикрито в нас...
Чувстваме се вече непотребни,
а как стигна се до този час?
Мълчание във миг на болка, ...

Ти сън ли си или действителност?
С какво ме нараняваш всеки ден?
Пусни ме да си ида, имай милост,
открадна всичките мечти, нали!
А всичко беше приказка вълшебна, ...

На път
Не тръгвам никъде
без молив
и без бели листи.
Научих, че дори ...

> Някой те диша . .
> Някой ти бие сърцето . .
> Някой . . КОЙ СИ ТИ ?

Голата пръст вятърът прави на пепел.
Искам в своя дом, в себе си, цветето да съхраня.
Преглъщам сълзите - капка по капка - горещи!
В мен горчилка, за цветето - жива вода.
Някой ден ще пропука бетонната броня ...

Има стълбище там.
Старо.
Виещо се нагоре .
Стълбище, което прилича
на трудно изкачване. ...

"Откраднати мигове"-
крещи Времето,
отнемащо ми
спомена за теб,
скрит там, където ...

СЛЕД ТОВА
/малко моно...../
Спомни си оня трескав дъжд
в дните последни на ноември –
копнеж, усмивка в погледа на мъж ...

Къде съм аз?Загубих правия път.Разпръснах се по бреговете.Вървя в бялата магия на нощта.Съвсем безразлична съм към себе си.Отчаях се.Загубих собствените си надежди.Погледнах в синята вода на океана,никого там не видях.Само тъмнина и празнота.Загубих своята душа незнайно къде и кога.Дали бе сън или р ...

Това е доста стара тема:
За Господ – да! Или пък Не!
Но който път и да поема
едно е словото що ме зове.
Не го поваля нито дрямка, ...

Навярно всекиго от нас си има
мечти големи колкот' целия ни свят...
Навярно всекиго от нас си има
една мечта и тя е "Ти и Аз"...
Навярно всекиго от нас е виждал ...

Толкова просто и толкова чисто
като кокиче под снежен воал...
Толкова искрено и толкова нежно...
като моминска сълза пред брачен олтар...
Тихичко дишаме... тихичко стъпваме ...

I Will Love Again
by Lara Fabian
Did i ever tell you how you live in me
Every waking moment,even in my dreams
And if all this talk is crazy ...

Дьждовна нощ..
Вьв облаци луната
си почива.Звездите,
някьде невидими за нас,
с льчите си танцуват. ...

Карам си.
- Как я караш – пита това момиче.
- Просто я подкарвам,някак си.
- На умен ли се правиш – пита същото момиче.
- Не. ...

Ако днес не се целунем,
в натежалите полета
и неокосените ливади,
в прохладните гори,
дори в пустинята, ...

Намерих те
Потърсих те, но ме пресрещна черен страх,
в очите ми като отрова впи се тъмнината,
неистово боях се и треперех, но... не спрях,
вървях ръка в ръка, прегърната от тишината. ...

Догаря залез огнено червен,
клатушка се денят и тръгва
поел е на плещите си товар
на уморенитe ни тайни.
На онзи ненамерен отговор ...

Преброих дните си до тук...
Малко или много - стигат!
Премазани от тежестта на дните,
такива като мене млади си отиват.
Изписах живота си на листа... ...

Времето ли ми изтича
или просто остарях?
A една сълза се стича
покорила моя смях.
Радостта ми днес е болка, ...

Във винена сълза червена
съзрях кръговрата на своя живот,
от жадни души без жал угасена,
пристан намерих след дълъг път и брод.
В минало сиво търсех цветни мечти, ...

Той броди все,
по пътища безкрайни.
Заплита се
в косите ни –
без свян... ...

Безбрежие –
миг пропит от дъх
на разцъфтели праскови
и знойна плът...
Далечен спомен, ...

Нощта разкрива ни,
разкоша си –
звездите сякаш на парад,
като далечни малки глобуси,
сияят, над озъбения град. ...