Опряхме пак до тиквени медали,
изпънали сме жили – от пети,
за да докажем, че сме много дали
около нас Земята се върти.
А Бог ни гледа тъжен и объркан, ...

Днеска обаче май нещо,
из въздуха леко витае,
и сякаш на мило и сладко,
на любов и пролет ухае.
И както пчелите опрашват, ...

Грехота е светът да пропадне и в тъга да се срине пред нас.
Ако ние за радост сме жадни, да надигнем човешкия глас?
Изоставяме бавничко всичко, разрушено от пуста вина...
Сякаш всичко е трилър на Хичкок и ридаеща мощно жена.
Аз се мъча доброто да пазя и за него се боря с любов. ...

Вървя и гледам как вървя
и виждам, че пристъпвам.
Дочувам звук от тишина.
По тишина ли стъпвам?
Пощипвам се. Не, не греша. ...

В душата ми огън бушува
и се боря с ветровете
да опазя любовта ти скъпа,
да не изгние от дъждовете.
Цветовете ѝ ще поливам ...

Глава 53. Отголоски правдоподобия.
Неведомо, какие соображения носить, падают взрывы, и непонятно велики ли дни, что в них пребываем.
Кто-то скажет: - Очень велики!
Похоже, период шоколадной клоунады закончился. Эти артисты так подробно рассказывают о делах своего мира, что не знаешь, почему ещё им ...

В момента,
в който надникна ви в очите,
виждам без да искам
портала - на вас душите...
Вратичките на емоциите ...

Глухарчетата в дядовата нива
среднощ изстрелват празнични салюти.
Дали от утре с август си отива
и лятото с вълшебните минути?
Градът ще се изпълни с гневни хора, ...

Аз съм стихотворението, което никога няма да споделиш,
снимката която няма да сложиш на стената си,
песента на която станцията ще смениш,
спомена който още гори душата ти...
Аз съм сънят, който на никой не разказваш, ...

Този тип ми се наби в очи още на десетата минута. Когато някой, събувайки си обувките, се навежда, за да ги изравни под прав ъгъл с борда, не му е чиста работата. Малко след това го наблюдавах как за трети път връзва и развързва някакъв възел, защото нещо не му харесваше явно, та окончателно ми стан ...

Не можем от съдбата да избягаме
Което трябва да се случи, ще се случи
Вятърът ще ни отвее някъде
където трябва в този миг да бъдем
И слънце ще огрее ярко хората, ...

Кога ще се оправим ли?
Когато хората започнат да осъзнават разликата между родина, страна и държава.
И когато властимащите се научат да правят разлика между обществените средства и личния джоб…
хххх
- Бре, пък много си умен, бе… И брада пуснал… ...

Отивам на преглед. Имам си ред – звънвам, вземам час, пристигам пред кабинета малко преди приема.
Затова са тия предварително взети часове – да се спестят тълпи и чакания.
Което нашенецът не признава. Според него, опашката е необходимост и благо. Къде другаде ще обсъди болежките, илачите, ще разкаже ...

Само в тъмно минало се чака светло бъдеще.

За първи път се усмихвах на гроба ѝ. Запалих свещ и отново бях в щастливите спомени. Подухна ветрец и пламъкът угасна. Започнах да ровя в джобовете си за запалката.
- Виждаш ли, колко малко трябва, за да угасне пламъкът?
Стреснах се. Зад гърба ми отново беше той. Слабичкият, почти прозрачен Никой. Т ...

Хладна утрин цвят разтвори,
светят морските простори.
На крило от бяла птица
слиза слънчева зорница.
Плажът ранни стъпки пие, ...

Любовта…
“Любовта е за смелите”- някои казват,
а себе си питам “защо и дали е така”?
Мисля чувствата могат да се доказват
не единствено само със нежни слова! ...

Тя нямаше ни възраст, нито минало.
В очите ѝ гореше древно знание
на всички прародителки безименни,
за обич, за живот и за страдание.
А беше ли, не беше ли красавица, ...

Път към дома
Малък дом, кратък път.
Вместо да го извървя на един дъх,
обходих цялото земно кълбо.
Връщах се. ...

Ти повярва ли? Аз не.
Че някога ще ми мине - лъжа е.
В сърцето ми никой друг не се побира,
а любовта ми - тя лесно не умира.
Отрова сладка за живота си ми ти ...

Във къща до реката
живееше рибар
и влюбен бе в русалка
със устни - цвят на нар.
Излизаше той нощем ...

Николай Фьодорович Трубецки беше навършил едва пет години, когато попадна в интернат за безпризорни деца в Ростовска губерния. За едно невръстно дете след години на изпитания тези пет години бяха един сън в който трудно можеше да се върне, но който понякога идваше нечакан и изпълнен с подозрение, че ...

Трудно е да се каже,
но призракът от нас винаги се мотае наоколо и не мога да променя болката
Мисля, че не бях дестинацията, а само временна спирка по пътя
Когато започнахме това с безразсъдните обещания
Никога не съм искал да свършва ...

– Не е заради това, което правите – обясни Чедка с най-приятния глас, който някога бяха чували от него, – вината не е ваша. А е заради това, което сте.
– Да, прави сте! Нашите гласове разтърсват почвата им, жестовете ни ги хипнотизират, диханието ни ги души, а потта ни ги изгаря. О, боже!
Робърт Шек ...

Обичам всяка една извивка в теб,
защото просто неземен си, а не човек.
Ти - далечно ехо, ясен изгрев,
звънък и ритмичен припев.
Знам, поредна грешка си, ...

Има бърз (като триста пантери) ум...
Да е лоша ли? Явно е длъжна.
Някой казва, било климактериум.
Друг не вярва, че просто е тъжна.
Отговорна за всички преплетени ...

Бедните едва намират пари за храната,
смучат ги сега и с цените на горивата!
Кой ли тях не лъга, кой ли не ги дра,
колко болка от туй в душа се насъбра!
Тези страдащи хора гледам и тъжно ми става, ...

Бурята цвили, облаци свили,
гневни душици в юмрук.
Град ли зачука или от скука
някой ми прави напук?
Хвърли две шепи, думички слепи ...

ПТИЧА СЕНЧИЦА
Подари ми очите на дракона –
догорял със главните на залеза.
Ще изтлее в безкрайно очакване,
любовта ми – сълзица опалена. ...

От отдавна имам шмайзер:
От Балканската война!
Още стреля… не отказва!
Тате ми го завеща.
Моят шмайзер е безгрешен! ...

Ти ми даде две хроми нозе и прошепна: — "Политай!"
Но сковаха крилете условности, болка и страх...
После вярата грейна – искрица – в душата ми скрита,
на ръце ли понесе ме, или сама полетях?
Оттогава окови са всичките земни пътеки, ...