Част четвърта
Болестта се беше отприщила с пълна сила. Само очите показваха , че има живот в това тяло. Виждах душата й през тях, готова всеки момент да отлети. Сърцето ми се късаше. Човешкото сърце, чрез което усещах промяната в мен. Бедното дете! Бедното малко богато момиче! Какво значение имаха п ...

(В чест на един бивш вътрешен министър)
"Ще бия битовата престъпност
с жандармерия,
а там, където непристъпна е,
ще вкарам в боя авиация ...

Глъч, шум, животът кипи...
Минават трамваи, тролеи, коли.
Стоиш и гледаш напред в светлината
и чуваш кънтенето на тълпата.
Сред нея вървят и високи, и ниски, ...

И неговото съобщение кънтеше в главата й. Тя не спираше да си отваря месинджъра за да го прочете отново и отново, сякаш за първи път го вижда. Думите му, че ще дойде за нея означаваха всичко, тя беше готова да му даде душата и любовта си към човека, за когото е копняла толкова дълго. Искаше да изтич ...

Отброява бавно часовете
в стаята ми стенният часовник.
Плъзват се минутите заети,
чезнат безвъзвратно с вик на сова.
Нощ нахлува в тихата ми стая, ...

Дали е станал с дупето нагоре,
или е тръгнал с лявата нога?
Повярвайте, не спира да мърмори,
по тъмно почна, та и досега.
Че ръбест и на буци бил матракът, ...

С колата на детска градина
заведе ме татко веднъж.
Очите му също са сини,
а аз съм по-малкият мъж.
Там плачеше дребният Росен, ...

Отвсякъде дочувам твойто ехо,
във всяка глътка въздух ти трептиш.
Ех, август – в Слънцето ли си се врекъл,
изящество навсякъде твориш!?
Откривам те в потоците пенливи, ...

Обичаш ли все още както аз,
мечтаеш ли за щастието под звездите?
И спомняш ли си някога за нас
във бягащия вечен маратон на дните?
Така ли си красив като преди, ...

А лятната буря връхлиташе отново и отново,...вятърът свиреше, дъждът барабанеше навън,
Светкавици раздираха притъмнялото небе, сподиряни от гърмените им...
Усещах горещият й дъх,... колко малко му трябва на един мъж,... усещах го,...примърдва.
Изложих се...Ризата й се бе извадила от клина, сложих ръ ...

Тичането никога не ми се е отдавало. Когато трябваше да ни поставят оценки в училище, по физическо, на еди колко си метра бягане, си знаех, че ми пишат тройката по милост. Само три години след завършването ми, обаче, в един слънчево-дъждовен септемврийски ден, не просто тичах, а летях. Сякаш бях обу ...

Не ще подминат ме
и мен годините...
Ако от Господ ми е отредено,
и аз ще остарея -
като всеки друг... ...

Стрелям напосоки. Нищо не довършвам.
Клоните високи, висна ли, ги скършвам.
Зорлем не катеря стълба като луда.
Нравът ми — потеря, гони пеперуда.
Всъщност е мечтица, с тебе се излюпи. ...

Радостта е жълта, с цвят е на кайсия
и от сокът сладък до насита пия,
на морето сядам, по вълни се спускам,
и потъвам в пясък, като захар хруска.
В ​​денонощно лято си живея, пиша ...

Източноправославен съм.
Българин.
Вярвам в Христа!
Обичам свойта родина!
И съм винаги ...

На всичко, мила, ще издържим
и всеки ден със тебе ще се любим
с ръцете щом със тебе се държим,
и любовта си няма да загубим.
И двамата ще тръгнем пак на път ...

Съвсем актуалната новина е, че в Сочи се срещнаха Путин и Ердоган. Целта на срещата е да се отвори нова страница в отношенията на двете страни, касаещи енергетиката. Мъдрият Ердоган се държи с най-голямо уважение към своя политически колега. Затова Турция ще получава най-редовно доставките от гориво ...

Препусна и август в галоп, без следа… –
защо, за къде ли така се разбързал?
А Времето сякаш че лъч оседла –
препусна навред като кон без юзда!
Пък аз не помръдвам от дяволски мързел… ...

На българката кой да и придира външността и,
да знаете, жената най-красива тя е на света е тя.
Тя с ум не блестяла, падала си глуповата,
разобличаваме тук мигом тази долна клевета.
Суетна не била, а семпла днес е външността и, ...

Всяка сутрин аз се раждам пак,
И почвам силно да мечтая,
Но вечер си оставам мъничък глупак
Заключвам се и почвам да ридая.
Облизвам раните си от деня, ...

-Ако даде ни Бог живот и здраве,
аудиенцията морска ще направим
в Созопол на Лятото - с реплика приятеля
препъвам,
доде със зъркел и нозе обшетва ...

Самотата наперена влиза
с дълги токчета – цели кокили,
с разкопчана копринена риза,
тя е дръзка,
красива ...

/ криминална история без фантастика от чичо Пешо/
Нямах време през деня, но привечер, все пак, минах покрай чичо Пешо. Едно – да видя как е, друго – интересно ми беше с него. Понякога такива истории разказваше…
Заварих го пред телевизора. Някаква руска станция беше пуснала стар филм. Чичо Пешо седеш ...

Част трета
Айрин отдавна спеше, а аз стоях пред отворения прозорец. Гледах звездите, като пайети обточили тъмно виолетовия плащ на небето. Гледах поклащащите се в тъмното дървета. Поглъщах звуците на нощта. Не знаех, че човешкото тяло притежава такава огромна сетивност. Емоциите ми преливаха от неоч ...

Какво кафе! Заключено с причини.
Животът като него загорча.
От слънцето се стичаше лавина
и лекотата бързо изгоря.
По-гъсто от проблемната ни каша, ...

Къде отиват думите изречени,
понякога тежащи в самота.
На болка, тиха мъка са обречени…
Потъват в бездънна тишина.
Облечени във ярост се забиват ...

Желая те, о, колко те желая,
такава, истинска, каквато си!
Да бъдеш тук, във мойта стая,
а не единствено във моите мечти...
И голотата ти облечена в Луна ...

Когато си далече,
променя се света.
Когато теб те няма,
е празна суета.
И всичко е различно, ...

Из "Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/"
Не знам защо реших да пиша за гайката. Може би защото ми прилича на венчална халка.
Не, не съм омъжена. Обаче исках. Много! Когато бях на четиринайсет. Даже написах писмо. До себе си. Четях тогава разни фантастики и ...

Тъжно е, когато те няма,
сърце от болка стене,
че няма по-красива дама,
че само си то остана.
Колко пусто е без либе, ...