Дали ще се пропия от тъга,
или ще се разбия от неволи?
Останах сам-самичък на света,
разкъсан от нелепите си роли.
Останах сам-самичък и боли. ...

Не знам защо, но днес съм тебеширен.
Да нарисувам искам свят ефирен.
С къщурка, а до нея две брезички.
С две патенца и две козички.
Момиченце с чаровни плитки. ...

Мамо, мамо, погледни
Слънчо как навън блести,
как лъчи му - изумруди
люлки сплитат като луди.
Виж и облачето бяло, ...

Живеел незнайно кога един цар. Той се разболял от тежка и заразна болест. Заразили се неговите подчинени, а после и техните подчинени… Страшната зараза обхванала половината царство…
Като разбрал това, царят наредил да повикат всички известни лекари… Но никакви лечения и лекарства не помагали…
Дошъл ...

It’s warm and cozy in the old Irish bar -
A refuge from the rainy and cold night outside.
I am drinking a glass of a strong, dark stout
Feeling a bit lonely - I don’t know why,
and the night is slowly passing by. ...

Америка
Бях пълзял по земята в продължение на часове. Коленете ми бяха разранени и всеки нов метър ми причиняваше такава болка, че с мъка се сдържах да не изпъшкам или поне да изпсувам. Псувах наум. Гадни псувни. От ляво до мен пълзеше Руснакът, който от около петнайсет минути имаше някакво схващане ...

За какво е пищното величие,
просяци когато спят навън,
за какво е някакво отличие,
склопиш ли очи за вечен сън?
Странни са човешките илюзии, ...

Някои неща
не трябва да се отлагат...
В тях има толкова много мъка и тъга.
Не с алчност, не с омраза –
пламнала в душите ни зараза ...

Понякога в съня си ще те връщам,
ще спомням младост и любов щастлива.
На яве внуците ни ще прегръщам -
те правят ме и радостна, и жива.
Понякога ще ти се сърдя много ...

Странната игра на светлината. Странната игра на болката. Странната въртележка на живота. Доктор Сунг Хо беше прехвърли органите в специална стъкленица и да може да го препрати на самия доктор Йонг. Трябваше да се пипа внимателно, защото Чунг Хе не му беше споделил откъде се беше сдобил с органите, н ...

О, мила, скоро аз ще падна,
ела, мъката ми сподели!
Ела да излекуваш тази рана,
от която сърцето боли!
Ела със своето вълшебство, ...

Колко са красиви облаците днес!
Виж как хубаво си пухкавеят!
А Слънцето играе с тях танго
И плавно във небето ги люлее
Щом стигнаха до морски бряг, ...

Топлите ласки, предизвикателен поглед, потайни мисли,
които с очи искам да разгадая и притая като спомен тих.
С чужди устни търсех нови хоризонти, надежди, смисли.
И новите си любови със старите неизбежно все ги мерих.
Всяка връзка е ново начало с добре познат и банален край. ...

Река си ти. С гласа на мама.
С душа блестиш. Сред пръст и камък.
Сред пръст и плуг. И дъх от нежност.
Да тръгнеш в студ. С добра надежда.
Брегът съм аз. Духът над всичко. ...

Бягай, лягай
с някой друг
и не вярвай,
че съм тук,
че те чакам ...

Увисват залези, в края на небето,
салкъми презрели, с вкус на вино,
по стълба от кристали, спомени - ето,
питат сърцето - дали е било.
Под крилото счупено на мрака, ...

рабо̀ти ли се
занаят с усмивка — се
зове почивка

Небето с облаци е пак небе
и бодливи розите ухаят,
човек да си е много по-добре,
отколкото да си змията в рая.
С вълните си морето те зове, ...

Тя седеше в парка на онази същата пейка, избледняла с времето, запазила отпечатъка на една пламенна любов и страст в сърцата на двама млади лудо влюбени деца. Седеше спомняйки си какво се случи преди тридесет години на това място, но беше сама, само със бяла роза в ръка, мислейки си за човека който ...

Жена съм и това е.
Една такава неподправена...
Твърде емоционална
Често и банална...
Една такава крехка.. понякога.. ...

Тази мама – не расте,
а смалява се. Накрая
май ще стане пак дете,
с нея аз ще си играя.
Татко уж е най-голям, ...

Под небесните сини простори,
след красивото Черно море
са земите ни древни, вълшебни,
с най-прекрасното звездно небе.
И от двете страни на Балкана, ...

Маминото в този свят
аз съм – осем педи чудо!
Потвърждавам:
Всички спят!
Кучето заспива трудно. ...

Благодарност
Все по белите си ходеше Ники. Не го искаше, но колкото и да се стараеше, така се получаваха нещата, че... Мине се не мине ден и му се случи нещо „непредвидено“. Така наричаше той объркването на първоначалния план – „непредвиденост“. Освен, че не можеше да поправи стореното, нямаше начин ...

"Аз искам да пиша шедьоври!" —
бръмчи пак умът ми във рима.
"А аз предпочитам ордьоври" —
стомахът е гладен за трима.
Но устните с глас протестират: ...

Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ù;
ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
Псалом 126
От синьо идва здрачът
и в тъмно си отива. ...

Аз си тръгвам с вълните на вятъра,
разпознал в хоризонта спасение.
Седем нощи валя във душата ми,
седем утрини търсих знамение.
Аз си тръгвам с вълните на прилива – ...

Миналия април сънувах странен сън. На следващата сутрин го споделих с Големия Майк, с когото си говорим понякога за рок-музика, рок-музиканти, разни случки и изцепки от буйната ни младост, когато имахме буйни коси и скъсаните дънки бяха все още скандални, а и за разни други неща си говорим също. Не ...

На улица “ Шипка“ във малкия град
звъни телефонът на моя познат
Тук е Киев, жив ли си ти?
Да! Жив съм приятелю! А как си там ти?
Обажда се в линия и друг някакав глас ...

Няма утеха.
Празен е храма
И камбаната вече в казан за ракия проплаква.
Всичко ти взеха,
Чаша очаква ...

Най страшна ми е самотата.
Без любов, без смисъл е света.
Загивам щом обръгне ми душата,
загивам щом я няма любовта.
А вятърът? Вятърът прецака всичко! ...

Заслужена почивка ​​​​
или просторна самота?
Престорената усмивка
признак ли е на тъга?
Разходка без причина ...

Пропукаха се червените слънца,
изпивайки утрото до дъно,
със своите непокълнали зрънца,
изпръхнали под облака безшумно.
Заплакали в скута на пролетта ...

Доктор Сунг Хо беше благодарен за услугата, която самия Чунг Хе му оказваше. Не беше малко - особено в момент като този, тъй като самият Сунг Хо беше преминал през Ада, за да се измъкне от ситуацията, в която беше. Определено помнеше онези дни, в които двамата със Чин Хае извършваха манипулациите. Т ...

В очите му спеше най-тъмното синьо
и куп ситни рачета крачеха в тях.
Аз даже не помня кога си замина...
Но с него си тръгна и детският смях.
От мрак разболяха се всички усмивки, ...

Хлапашки вятърът флиртува
в напъпилите ябълкови клони,
опил се от зеленина танцува
в сянката на стройните тополи.
Сякаш плуват в небесния вир ...