Три дни яли, пили и.... се осрали!
На есен, чудят се с кого да се омешат
та отново да са на софрата!
От високо да ни обещават :
- с нас бъдете, ний ще Ви оправим! ...

Не вярваше, че е толкова уважаван от колегите си. Отиде да му направят ядрено-магнитен резонанс, защото болката вече бе непоносима. Навсякъде го посрещаха усмихнати. Щом излязоха резултатите, професор Мачикян се строи да даде консултация. Беше учудващо един от водещите неврохирузи, специалист на све ...

Как да се престориш, че в книжовището
не се разпознаваш с любезния прием?
Всеки вестник, всяка школа, всеки хор
те притеглят и ти влагат делото за съдеец.
Положително, читалищният взор ...

Ставащото сутрин слънце огря синьото небе,
през полето минаха коне,
веселите хора готвиха храна,
работата започва в седем сутринта,
камбаната удари точно в осем, ...

Уж бях твойта Дулсинея,
но май по пътя нещо се обърка.
Принцеса срещна и по нея,
умът ти лудо взе да хвърка.
И пак за нея в принца се превърна! ...

Предвождани от шайка от дебили,
набиват делниците в строя крак,
душите си в юмрук от страх са свили,
различните кълват ги – няма как,
че някак на живот се осмелили, ...

Подобно на зрънце пшеничено
в утробата на майката - Земя
засяваме с грижа, отглеждаме напоително
доброто в детската душа.
С пример учим, че доброто е заразно. ...

Знаех си, че теб те има, че си нейде въплътен.
Дишаш въздух посред зима, къпеш се в зноен ден.
С дни и нощи те бленувах, скрит от всеки външен взор.
В мен мечтите ми крепеше, разрушил мисловен спор.
Като в приказка любима, те подреждах… все до мен ...

Плъзгаш ръце по моите нозе като омайно биле лекуват те.
Благоухание излято разтапя се в мене.
С диамантен прах обсипва се туптящото сърце.
Виждам усмивка появява се връз твоето лице.
Вкусът е упояващ, сластолюбещ, ...

В Парка в Княжево
В малкия парк, до спирката на трамвай номер 4 в Княжево, бе хубаво. Лъхаше на гора откъм Витоша – мъх, земя и гнила растителност. От едната страна бе спирката на трамвайте, а от другата - спирката на автобусите, които въртяха около старото кино и тръгваха за Владая. До киното бе ня ...

На крушата...
Веднъж на лозе отишлИ Иван и Гина круши да берат.
КАчили се двама на дървото, тя пее,той- мълчи...
Изведнъж със "тряяяяс" и Гининият клон се счупил!
И на земята просната лежи тя със оцъклени очи, ...

Част втора
Стоях вцепенена. Над мен се рееше най-странната душа, която бях виждала. Преливаше от цветове, светеше, искреше като фойерверк. Приличаше на пеперуда. О, Творци! Това беше Душа – пеперуда! Никога не бях виждала подобна, но понякога дочувах в мислите на другите Сенки да се прокрадват неясн ...

Продължение следва
Оригинален текст
Сергей Алексеев
Чёрная сова
Глава 1 ...

Както крачех днес в морето,
срещнах мургава жена!
Тя бе - супер - общо взето.
С руса, къдрава коса!
Изостанах с два три метра ...

Някъде там, между капките дъжд,
в звънкия марш по перваза,
нагло пробужда се мисъл за мъж,
който с живот ме наказа.
Помня очите му — две езера, ...

Чичо Пешо се беше полуизтегнал под асмата и дремеше. Събуди го скърцането на портичката, та отвори очи и ми помаха:
- Тук съм, тук… Още мърдам…
Посочи люлката срещу любимия му диван. Знаех си – мястото ми е там Под асмата чичо Пешо държеше един старичък диван, който понякога – ако успееше, увиваше с ...

Колегите поети ги е страх
от мен да не ядат пердах.
Пък аз съм толкоз скромен,мил,
почти във дупка се снишил.
Те мислят-тоз ще ни размаже ...

А как те чаках в самота
и колко нощи те сънувах,
и в тая нощна красота
за тебе само съществувах.
Дори за миг не вярвах аз, ...

Юли заспива, притваря клепачи,
с лавандулови залези в съня си отлита.
Уморени са дните му - волни ездачи,
нетърпелив дъждът потропва с копита.
Свели поглед, слънчогледите мургави, ...

Не се страхувай за да си щастлива!
Бъди такава ти, каквато си!
Бъди необуздана, луда, дива!
Красива и желана ти бъди!
Бъди страстен огън и наслада! ...

От синия лазур се спусна слънцето
и на душата ми донесе радостта,
а виното, прокапало по грънците,
приканва с вкус тръпчив на любовта.
Потрепна в мен листо от детелина, ...

на първо място
е съвестта в кръга на
неудачните

Художник вдъхновен рисува миг
от вечният живот на красотата.
Косите ти, очите, твоят лик
сияят и излъчват ти душата.
От вечният живот на красотата ...

ТАЙНОПИС
Последната трева е закъсняла.
Реката чака златната вода.
С целувката си – смъртоносно бяла,
ноември бързо слиза над града. ...

Понякога мисля за тебе
аз още те крия в сърцето си
и ти дори не знаеш това
аз знам че ти прости
и тръгна защото трябваше ...

Пак се почна тази олелия
Пак отворихме сезона
На морето сме ура, но, не ми е,
ясно колко ще профукам бона.
Пак чанти и чадъри ще разнасям ...

На какво ли иска да ни научи дивото, когато се срещнем с него? Аз попаднах в ужаса на тази истинска история, а чувствата ми заснеха случващото се така, както действителността реши да ми го поднесе. Може би вие ще откриете нещо друго в сърцевината на случката. За мен това е урок, след който трябва да ...

Лана обичаше тишината на нощта. Обичаше да остава насаме с мислите и заниманията си. Обичаше да чува в далечината как майка ѝ трака с прибори в кухнята, музиката от стаята на брат си и гласовете на спортните коментатори, които всяка вечер обсъждаха някой любим на баща ѝ спорт. Всички тези шумове дав ...