Стихи и поэзия современных авторов

1 результат

В клетка - раздвоение 🇧🇬

Нападни твореца - спасявай сърцето си.
Той е страшно вулгарен със своите думи.
Какво ли си мисли - да вижда безценното?
Какво ли дочува в света ни безумен?
Нападни, който чувства, поискай му сметка ...
2.2K 6 16

Почти 🇧🇬

Почти щастлив, почти тъжен,
водейки почти пълноценен живот.
Апартаментът ми прилича на моя вътрешен свят -
почти подреден е,
а чиниите - почти измити и сложени в шкафа. ...
1.4K 2

Лятно щастие 🇧🇬

Да играя с топката навън
от пладне до зори,
да чувам врабчовия мелодичен звън,
не ще ме умори.
С бърза крачка до полето аз ще стигна, ...
1.4K 1 4

Сърцето на поета 🇧🇬

Сърцето на поета - дървен плуг,
мисловната си нива разорава.
Неизмеримото - оттук дотук,
с болезнени слова оразмерява.
Засява светло семе - два-три стиха, ...
777 9 14

Слънчово клеймо 🇧🇬

Заран петолиние безкрайно,
денем подпечатано клеймо,
търси си разковниче потайно,
сбира си мъниста за везмо.
Алено сукно ѝ е елекът, ...
959 7 22

Пролет 🇧🇬

В топъл априлски следобед
булевардът от мисли жужи.
Див рожков ухае на пролет,
покрай него минаваш и ти.
Крачи стремглаво по тротоара ...
1.6K 1 6

Цветна дъга 🇧🇬

Обичай! Защо ли? Не знам.
Навярно това ще лекува,
когато в пустиня си сам
и никой гласа ти не чува.
Привличай! Борѝ се до кръв. ...
1.1K 3

На крачка от мъдростта 🇧🇬

От тортата си цветна късче сладост
за здраве ви поднасям в ден рожден,
парченце радост от живот торнадо,
преминал като миг, но отреден.
Живях го и живея, смятам честно, ...
1.1K 2 8

Завещание 🇧🇬

Дори накрая на света
ще ме обичаш ти, нали,
момиче?
Обичането е като врабче,
което с песен те привлича. ...
1.4K 1

Прелетен летен тен 🇧🇬

И това оскъдно откъм сбъдвания лято,
буревестно прелетя през орбитата ми,
докато очите ми впити в празнотата
очакваха жарта на изгрева ти.
Но ще продължа поне още вечност ...
896

Слънчева нощ 🇧🇬

Дните ли престанах
правилно да ги броя,
или часовникът спря да тиктака?
Но знам, че в мислите си пак ще изгоря,
обрекла сърцето ми тебе да чака. ...
1.1K

Пиано 🇧🇬

И пръстите отчаяно удрят клавишите,
Не, това не е хармония, не е акорд.
Това е хаосът на един луд живот.
Не, пианото не обича сълзи.
И бледите пръсти преследват тоновете, ...
811

Кирил и Методий 🇧🇬

Те ни дадоха буквите.
Те ни дадоха думите.
Те ни дадоха книгите.
Те са Кирил и Методий.
Те ни дадоха букви ...
1.4K

Времето отлита неизбежно 🇧🇬

През пръстите животът се изнизва,
и времето топи се като сняг.
Това е истината, ням как!
И тя като със сабя те пронизва!
Ако живееш имаш грехове. ...
977 2

Парченце от блус 🇧🇬

Под открито небе и до синьо море
светлооко момче и момиче-дете,
от силния вятър и жарта на плътта,
останали бяха по души и сърца.
Съблекли за кратко житейския страх, ...
1.2K 4

Дъжд 🇧🇬

Вали ми се.
Искам да измия всичко грешно в живота си.
Вее ми се.
Искам да отвея всичко, което боли.
Но аз съм просто човек, нали. ...
917

Как ще си сигурен 🇧🇬

Идеята
да се скриеш зад фасадата
на общоприетото,
да се облечеш в чужд поглед,
за да оправдаеш очакванията му ...
1.7K

Утринно море 🇧🇬

Утринно море
Морето цяла нощ не спа
(мен също ме не хвана сън),
но то е бодро в утринта,
а аз защо разнищен съм... ...
847

Ерато 🇧🇬

Преди да е запяла, ще прокара
с душата нежна пръстите си леко
по струните и чудната китара
опива сладко, и памучно меко.
Мелодия вълшебна и ефирна ...
1.4K 1 1

Прекършено 🇧🇬

Прекършиха се плахите лъчи,
потърсили подслона на душата ми.
Прекършен, днес объркано мълчи
мигът поискал сбъдване в
сърцата ни. ...
908 9 15

След бара 🇧🇬

До късно снощи в бара,
съвсем не бях пиян.
Правех си.... гаргара
с мартини и айрян!
Поглъщах също водка ...
1.3K 4 16

Лодка за двама 🇧🇬

Да бъдеш заедно със някого до теб,
за да споделяш с него нощите и дните.
Самотните сърца са като бучки лед,
разтапят ги тях само на любов лъчите.
Ледът се стапя и превръща в океан, ...
1.5K

Всесезонен. 🇧🇬

Студено е. Липите не цъфтят.
И Ти не идваш. Сякаш е присъда.
И друг път закъснява пролетта,
За разлика от теб ми се е сбъдвала.
Дъждът вали. Не пита и нехае. ...
895 1 4

Страх от самота 🇧🇬

Нежен прашец от самота,
но виждам те стоиш пред мен –
говориш ми плавно и нежно,
че страха и самотата е едно начало.
Не чувам нищо, а от думите се плашиш, ...
850

Остров 🇧🇬

Този век е лежерен –
мъгла в бурни води.
Трудно е да си нежен
в този миг на беди.
Световният кораб се люшка ...
996 6 9

Дар 🇧🇬

Вълчица вие към луната –
протяжен вой и зов е
към нейният любим,
на среща тя го кани
във самотната гора, ...
1.3K 2 4

Слънчева усмивка 🇧🇬

Шепотът ми, идващ от сърцето -
събуди мрака от непрогледна тъмнина
и слънчева усмивка на лицето
грейна с небесно лунна светлина.
Поглеждам дръзко към небето. ...
1.5K 2 2

Усещане за Буря... 🇧🇬

Усещане за Буря...
Край брегове коварни и скалисти
безброй стихии яростно вилняха
и аз живях: на тези поривисти
и ураганни ветрове с размаха... ...
1.6K

Идеали 5 🇧🇬

Стреснете се, съвести заспали!
Забравихте ли за мечти, идеали,
за духовното и за високи цели!?
Бъдете оптимисти, бъдете смели!
Нека имаме висок морал, ...
740

Отварям се 🇧🇬

Отварям се за всеки топъл ден.
Какво като е пролет, а съм есен.
И тръгвам многоцветна
с мои звуци.
Ще пея до последно своя песен! ...
749

Всяка нощ душата почва – от алеф * 🇧🇬

Тази вечер щом до мен заспят,
думите, на мекото възглаве,
ще превърна мислите си в път,
нотите ще подредя – в октава.
Ти в съня си стенеш – уморен, ...
603 2 6

„Да бъдеш или не? Туй е въпросът“ — Шекспир 🇧🇬

Чипиран
или не —
ето въпроса,
че
„нов световен ред“ и зло — ...
1.6K

Даровете на тъгата 🇧🇬

Тъгата ме наметна с черен плащ,
прогони звуците на пеещите птици,
остави самотата за мой страж,
иззида ми невидима тъмница,
целуна ме със кървава уста ...
1K 4 6

Поетична трилогия ''Мътни дни'': Карантинен зов 🇧🇬

Карантинен зов
Сърцата ни изпълнени със злоба,
душата ни - със пъстра самота,
вече плащаме си поредната глоба
за нашата проклета суета . ...
1.1K 4

И стичат се сълзи от моите очи... 🇧🇬

И стичат се сълзи от моите очи...
Казваш, че ме обичаш,
но всичко е лъжи,
небето носи дъжд,
а морето вълни. ...
855

По-силна от смъртта 🇧🇬

Когато камъните, хвърлени по тебе,
превръщат се в стена,
ограждаща те от жестокостта,
анестизирани от Бог
са болките на мъчениците, ...
713 2 1

Алергия 🇧🇬

Лютú ми и кихам – нощта е на прах
и вятър лицето ми с длани зарива.
Предълга прелюдия. Чувство на страх.
В проточени жици – столунни курсиви.
Проглеждат дърветата. Аз ослепях. ...
848 3 5

Горният Рафт 🇧🇬

Силуети преминаваха от време на време,
из тези редици на библиотеката пуста.
Търсейки книжки с златни корици,
или изваяни красиво и шарени такива.
И там си седя на високо сама, ...
1.2K