Стихи и поэзия современных авторов
Жеравни 🇧🇬
отвесен жерав на едно крило,
и другото му, застъпеното,
прикуцва в мислен танц – танго.
И с цвят на пепелта на роза ...
Разнищване 🇧🇬
и без време разпилява косите,
една сълза се обърква и пита:
„Защо сърцето спори с мислите?”
През раните душата се разголва, ...
Миш маш и голи охлюви 🇧🇬
на дъното на тенджера стара,
на шанс се надява самия късмет
и пали от нерви цигара.
Кучка ражда тъмна материя ...
Забравеният дъжд 🇧🇬
онзи дъжд, който всичко отмива?
Дали от слънцето скрил се е той,
което блести
и не се вижда как душата се свива? ...
Морски патила 🇧🇬
кресна баба към децата
Цоцолана да не бъда
щом морето не изплискам,
но в гората ви отпращам ...
Къде е Кой? 🇧🇬
с разперените си метли...
а кафенето се косеше:
„Тъй светло е, та чак боли!“
М. Башева ...
Покрив 🇧🇬
Се молех за покрив от дъски.
Когато заспивах под дъверна стряха
Си мечтаех за червени керемиди.
Когато се завивах с изгнил картон ...
(не)сонет за (...)Касандра 🇧🇬
Косите ти – вълни от шоколад
завличат бавно всеки поглед
към сочните ти устни ад-
червени, в средата на които лед ...
На село - 2 🇧🇬
на Иванчо вече му е доскучело,
сеене, копа̀не, скубане на плява,
верно само гледа, но го изморява.
Цял ден пие мляко седнал под асмата, ...
"Приказките съществуват, само ако ги създавате" 🇧🇬
от прочетения вестник - малка лодка до безкрая
и сложи платна от репей, и издуй
ги с бузи,
от които дъх посоката за изток знае. ...
Дневникът на един млад беладжия - 4 🇧🇬
Някой беше станал рано отзарана
и из къщи чуден мирис се разнесе.
Баница ли баба Койна днес ни меси?
Майка ми я прави със кори готови. ...
Звезден единак 🇧🇬
Дълбоко в паметта ми има мрак,
сред който се страхувам да нагазя.
Нима съм се родила единак –
посрещан и преследван със омраза? ...
Не ме отлагай! 🇧🇬
Научих се да чакам, но не свиквай!
Не искам да съм временно явление!
Или пък любовта ти на повикване...
Недей да ме пренасяш в жертва - ...
Летни бури 🇧🇬
в които само слънцето прижуря
и природата е наполовина будна, наполовина спи...
Аз обичам само летни бури,
обичам вятър див и непокорен да шуми, ...
На гости в Скопие 🇧🇬
дошъл. Небето се отваря.
Не знам в коя държава съм,
но съмва, както и в България.
И колената ме болят, ...
Празни Думи 🇧🇬
десетки пъти чувах да изричаш!
И те копаха пропаст помежду ни,
която днес не можеш да отричаш,
която ти е непреодолима. ...
Странник 🇧🇬
Виж, как се точи през писалката..
Изтича
в мисли за теб
Попива ...
Роб 🇧🇬
Робът си остава роб до края!
За него няма дума „свобода“!
За него утре просто е безкрая!
Когато роб си всичко ти тежи! ...
Гори сълзата 🇧🇬
и капе неусетно, тихо в прахта.
Греят в небесата далечни звездици.
Няма те! Изтрий сълзите, а не страстта.
Ти ела, докосни ме! Изгарям от любов! ...
За чумата и грипа 🇧🇬
а здрави прасета загробва във ями.
Сега ще гриземе все вносни джолани,
а евросубсидии бяха изпрани.
Народа понесе го без много драми ...
Импресия в мастилено 🇧🇬
като пресъхнал извор
попива всяка капка
живително мастило,
и всяка жадна фибра ...
За гъби 🇧🇬
гъбки да си набере.
Кошница в ръка подмята,
пее, чувства се добре.
Рошава след час се връща, ...
*** 🇧🇬
келешът , който яхне поста висш -
набързо да забрави за народа -
с безброй жандарми да се огради !
До Него да застанат с куп фанфари, ...
Вселената сънува нас 🇧🇬
по мрамора на твоята плът,
емоции - стихове свързват.
Пулсира гласът
на фантазиите с лятно ухание, ...
Търсене 🇧🇬
че за ходилата да ме хване непотърсени,
да ме придърпа в дверите си
и да ме заключи,
за да не мога аз да го претърсвам. ...
Перото бяло 🇧🇬
в преприказно, вълшебно измерение
със скоростта на светлината, в странство,
през вечността летя към мигновение.
Фантазия безбрежна, без съмнение, ...
Съвременно стихотворение 🇧🇬
на нас, съвременните ваши синове и дъщери,
че подвластни на егоистични, нелепи политически игри,
днес ние водим недостойни, грозни безсмислени войни.
Пренебрегнали завета ви мъдър задружно България да градим, ...
Нестигащото време 🇧🇬
за друг човек, времето все не ни стига.
Думи забравени, в неписана клетва,
обещаното е само като на книга.
Ден подир ден, вечер след вечер, ...
Изповядваща теб 🇧🇬
ме издърпа с ръка от реката дълбока
и сърцето си даде за нафора, сложи ми име,
Витлеемска звезда залепи на челото ми.
Аз не исках да зная, не исках да слушам ...