Хей! Хич не ме посочвай с пръсти криви!
Косата скрий! Блести ми, нищо лично
Душата ми ли? Мълния е - жива,
изпепелява пъкъл - еднолично.
И с черна маска хич не си помагаш, ...
Днес небето съблича си сивата риза,
изгрев пръска се в рани кървящи гнезда,
а реката ги мие разхлажда ги бриза,
гали с клоните крехки на бяла бреза.
Тишината е слязла, по камъни стъпва ...
Не прощавам и прошка не моля!
Няма благост за всеки проклетник.
Мои свидни и грешни любови,
Видов ден пак за вас ще ме сети!
Не, не искам за себе си нищо. ...
Аз не искам днес много неща...
Всъщност – малко неща са ми нужни.
Искам просто да чуя дъжда,
да подишам нощта теменужена.
На луната, в сребристия шал ...
Луда съм по теб, признавам,
че те виждам във всеки срещу мен.
По душата ти ден и нощ жадувам,
целувките ти още ме държат в плен.
За теб копнея непрестанно, ...
Никой в тази нощ не е избягал...
Вият вън сирените на мрака.
Върху тънкия конец слухът се къса.
А очите са изопнати до края...
падат капките над тях и се затварят ...
Дрогата често децата ни убива,
за тяхната съдба се притеснявам,
вместо младежът да се развива -
от деградацията му се ужасявам.
Кога ще се стресне обществото, ...
В гората зайчетата сладки
повикаха си майстор по карате
и той научи ги на яки хватки.
Какво се случи после? Ха, познайте...
Е, няма да ви мъча, ще ви кажа - ...
Мечтите ми – те имат цвета на морето.
Мечтите ми – те имат аромата на полската шир.
Те са дълго пътуване – в страни непознати,
Те са дълго пътуване – в личния мир.
Полегнал на сянка, под наведен стар клен
Смокини узрели, топъл пролетен ден
Всичко свежо чисто, седя аз натъжен
Плача и боли ме, че сега не си до мен
Самотен останах, денят още бе млад ...
Нали не сънувам?!
Не мога да повярвам, беше тук
и пак огледах се в твоите очи,
прегърна ме както отдавна не беше друг
и дори усети как ми липсваш ти... ...
Защо пред истина интригата се предпочита,
а служи сърцето за разменна монета?
Но оправданията с някакви си богове
отдавна укриват духовна несрета.
Най-тъмно е под свещ, запалена ...
Седя със маска и с юрган увита,
съседът на балкона пък простира,
отдолу котка от нагон мяука
и някак си това ме амбицира.
Не съм изпрала, но ще ги намокря - ...
Небосводът осеян е със звезди,
лъчите им галят ме в мрака.
Сърцето ми, що от студ се заледи,
изпълнено е с надежда, тебе чака.
Чезне зимата студена, ...
С опашката на лястовица бяла,
съня си пъстроцветен разкроих
и с лунна нишка в златно засияла,
красива бална рокля си уших.
И с макове, и бели маргарити, ...
Аз няма да крада от чуждо щастие!
Да чакам някой сам да се лиши,
от уж, живота си прекрасен.
И с мене бедност да дели.
Защото видиш ли съм много важен. ...
Когато пръснеш ми сърцето на инат
със сто куршума и хиляда миномета,
и тръгнеш бодро в сутрешния хлад
към първите отворени кафета,
ще постоя и ще погледам подир теб– ...