Празникът е свят! Той е светиня!
Прекланяме се днес пред братята светци,
които промениха славянската ни орисия -
дариха ни със азбука и отворихме очи!
Не всеки подвиг извоюва се със меч - ...
До някое време се скитах навън,
останах със себе си за кратък монолог.
Поисках, за миг, което красиво било е насън,
да се случи наяве, но да няма залог.
Поскитах час, два, колко точно не знам, ...
Аз не познавам майчина целувка,
и не познавам бащиния глас!
Аз не познавам майчина милувка,
и нейната прегръдка в труден час!
Израснах сред тълпа от непознати ...
Не ме търси във тихи ветрове,
във капките на пролетния дъжд.
Във цвят липа или в лале.
Не, няма ме и в цъфналата ръж.
Аз идвам след дълбокия ти сън. ...
В скалистия бряг на морето,
разбиват се сини вълни.
Превръщат се в бяла дантелена пяна,
а вечерният бриз тъй сладко шепти.
Гали косите вечерният бриз ...
Недейте ме поглежда с този плам!
На друг са вече устните ми сочни.
О, цялата потънала съм в срам!
Обзехте мислите ми непорочни.
Измъчвате ме в този лунен час. ...
Да ви е честит 24 май - най-българския от всички празници!
Учителю, не си отивай още!
Край чиновете прави ний стоим
и чакаме вратата да отвориш
за сетно сбогом да те поздравим! ...
Като единоравни на апостолите на славянските страни
Истина азбучна в писмо и слово прогласихте
Радост Богомъдра в сърцата просветихте
Историята ще помни вас навеки
Ликът ви светозарен от икони ще сияе ...
Защо всеки път, когато пожелаех да пиша за теб химикалът спираше?
Имаше мастило.
Сменях го с нов, но и той след първите няколко думи спираше.
Така и с друг...
И със следващ... ...
Сега, когато пръстите ни тичат
по черните клавиши, за да кажем
на близките си колко ги обичаме,
а няма как да ги докоснем даже...
Сега, когато само на екрана ...
Дойдох веднъж в съня ти... Чак от ада.
И пламенно обвих те с две ръце.
По теб преминах сякаш бях перце,
а ти мъгла обгръщаше с наслада...
А призракът ми, дълго бил на клада ...
Една ръка поема всяка сутрин
длан мъничка на сънено дете,
отваря своето сърце и вътре,
на столчетата сядат всички те.
Усмихва се, погалва ти косата ...
Всичко ми даваш, Господи! От нищо не Си ме лишил! Дал Си ми утрото, та като стана от сън с птиците да Те възпея. Дал Си ми изгрева, да се отворят очите ми и да Те прославя, че и този ден Си добавил към живота ми. Дал Си ми светлината на слънцето, за да почувствам, че светлината е битието на сърцето ...
Научѝ ни, Създателю, как да се върнем при Теб.
Заслепява суетният блясък зениците празни.
А лукавият своите мрежи подмолно плете...
И невидим разпръсква в света смъртоносна зараза…
Научѝ ни от Твоята жива лоза да сме пръчки. ...
Ще взема да се възгордея, че да видите…
от толкоз думи, в чужди сайтове цитиране,
и коментарното поле ще вземе
да ме извиси към звездното небе.
Ще взема да се възгордея, че да видите… ...
Животът ни е овехтяла книга
и ние - лудостта ни е доказана,
в минутите, в които дъх не стига,
изписваме душата си наказана.
Животът ни е листи избледнели ...
Не плача. От доста години съм суха прокоба
на черна пустиня и жадна душа.
Пресъхнах. От кладенец жив станах кътана болка,
а очите в безсъница дирят съня.
Станах главня́ с пукот бързо горяла, ...