Непокорство е основата на свободата
Изграждаме си личен малък свят
от чувства, страхове и тайни.
В него сме спокойни и богати
от мечти за обичта безкрайна. ...
Тишината узрява, когато неказани думи
се отронват в очите с безшумния звук на тъга
и разбрал си, че, търсиш ли щастие ти, е безумие
да го срещнеш далече. Посей си го сам и сега
под краката на делника - този неверник себичен, ...
Хвърлете ми залък, дори и остатък угнил!
Не гледайте моето вехто, одърпано руно…
Съвсем по човешки, животът на мен ми е мил,
макар да се вее на пътя – прокъсана струна.
И черна съм, да, но след мен е пътеката бяла ...
Закачаш се със мен: "Прочетен вестник!"
Че нямало в мен пресни новини?
Добре, бе, но нали ти е известно -
прелюбознателни са някои жени?...
Те, същите, се блъскат и въздишат, ...
Прогнозата за времето върви
по стария ми цветен телевизор.
Типично за ноември, ще вали,
а някъде на юг, ще грее слънце.
Красива синоптичка се върти ...
- Къде отиваш, дъх на океана!
Родена в ласка, с мене остани!
- Шегуваш се, нещастна да остана,
... да те поделям с хиляди вълни́?!...
- Принцесо бисерна! Игривост моя! ...
По ярките стъпки на лято горещо
последните щрихи на август извайвам.
Есен помаха ми (кротко подсеща)
с хлад на премереност свят да омайвам.
В приказни сънища лятно отишла ...
Щом величието пълзи в калта
и крилата му, проядени от невестулки,
се провлачват тъжно - ти склони глава
и рисувай спомени, щастливо дълги.
Щом унинието вземе връх ...
Много бе ми хубаво когато целувах те,
след дискотеката любихме се цяла нощ,
колко беше хубаво, колко беше хубаво,
толкова бе страстно че аз исках още.
Беше ми приятно страстни очи че гледат ме, ...
Ако в живота ,всичко бе толкова лесно...
Тогава дали щяхме пак да сме същите?
Схванати,задръстени и саможиви..
И не изпускаме ли,нещо?Да бъдем щастливи.
Ако всичко беше лесно...тогава дали щеше ...
Загубих те, защото съм олигофрен.
Не осъзнавах, какво значиш ти за мен.
Ти за мен си любовта.
Искам да сме вечността.
Искам времето назад да върна. ...
Трудна, но сладка. Есенна обич.
Цветна палитра от багри и вкус.
Зад прага залостила мъка и горист,
и мисли превратни с житейски привкус.
По-топла от всякога. Циганско лято. ...
С ръцете си - клони неокършени
събирам изоставени гнезда от птици.
Все някога и в тях ще кацне щъркел,
нагънат от хартия – неизлюпен.
С нозете си – дървета изкорубени ...
Нощ в планината...
( из "Вечер в Страната на спомените...")
Нощта с воал наметна планината --
дърветата безлунен мрак покри,
замръкнали се блъскахме в гората ...
Извика всички бури, облаци и дъжд,
защото искаше да стигне до небето.
Олекна. Някой му отвърна силно: "Дръж!",
а той повярва в невъзможно вечно светло.
Не стана светло, бавно спусна се тъма. ...
Като майска роза, след дъжд разцъфтяла,
изгрев роди се в посивяло небе,
а ръцете ни сплетени с тебе
сляха любовта ни, пътя до тук извървяла.
Птица, леко с крилете, проряза овала ...
Все още се надявам да те имам.
Дали съм ти възможен? Аз не зная...
Понякога съм труден до безсилие.
Дотолкова, че бързо ме забравят.
А иначе събуждам всички изгреви. ...
Очите ми за тебе се обличат
в най-зеленото си, фино кадифе.
Красиви са – защото те обичат.
Все те чакат – с онзи трепет на дете.
Ресниците – дантели вплитат. ...
Ах, този мъж! По-горещ и от лято,
и по искрен от тежка молитва,
изречена по тъмно пред Бог.
От него кръвта ми неистово кипва
сякаш съм объркала чая си с грог. ...
Във зимна вечер, в час незнаен, тих,
навън ще ръси сняг като през сито...
Най-сетне ще напиша оня стих,
отдавна който във съня ми скита!...
Ще бъде стих, но не да го четеш, ...
Къде си, когато нощем тихо плача?
Къде си, когато имам нужда от теб?
Обичаш ме, някак накратко,неясно,
всякак обичта ти е в буря и лед.
Обичах те, дори когато никой друг не го направи, ...
Обичам те... Какво ли още мога
да кажа аз след този зов най-сладък?
Чрез любовта сме само равни с Бога
и тя е вяра в ад и в безпорядък.
Обичам те... Дарява без остатък ...
Сипи ми чаша любовна магия
Капка тъга тури за синджир.
Жаден да ходя, а все да те пия,
тебе да искам-сега и подир...
Земната гръд от обич да тръпне. ...
Намирам те по шепота запален
от пламъчета в моята зеница.
И дългите си дни ще ги прежалим,
защото слънцето е странна птица.
Ще доживеем идващия залез, ...