И няма буря дето да ранѝ
смирените очи на ветровете.
Мени се всичко, ние се меним...
Различно бие всеки ден сърцето.
Под стъпките, по твърдата земя ...
И ето, поредната сутрин в която аз се събуждам до теб...
Безпомощна и гола
Легнала в леглото ти... леглото на звяра
Ти отново правиш каквото си пожелаеш с мен
Аз отново мълча... и хапя устни ...
Обичала ли си кажи момиче някога поет,
разхождали ли сте се заедно сред звездите?
Понякога е тъжен, скромен, понякога е напет,
но винаги замечтан, усмихвал ли ти е дните?
Забързан идвал ли е с листи под ръка, ...
От минутата тихо белязала всички минути,
от родилните мъки на целия сгърчен живот,
от Големия взрив, който ражда наместо да срути,
го очаквах - сина ми, да стане на всичко амвон.
И защото го пише на Книгата черно на бяло ...
Прегръщах фъртуни, проправях пъртина,
разпалвах огньове с огниво сърце,
приятел да сгрея, през преспи да мине,
изграждах мостове с две слаби ръце.
И брулеха бури челото високо, ...
Какво на този свят да бих раздал?
Надеждата ли сладка на Родари?
Дали пък тя човешката печал
с една стрела в сърцето ще удари?
Пронизана – да рухне сред пръстта, ...
Най-мразя да правя каквото кажат.
Омразата да газят, да вдигат врява
и да унижават.
Пред мен те се изправят,
купищата демонични тела, искащи, съскащи ...
Откъснах съхнещ стрък …от есента,
и тя ме заговори, леко грубо.
Защо прекърши бедната душа,
не си мисли, че правиш ми услуга?!
Аз искам всеки стрък да издържи, ...
Те крещят, те пищят и се раздират-
Разпадат се на хиляди парчета,
Сенките им идат от далеч - от отвъдното,
на души измъчени, неотмъстени.
Явяват се по мръкнало, по съмнало, ...
Обрулихме набързо дъхавата круша.
Прибрахме се в апартамента си тристаен.
Отдавна свикнали с уюта му задушен,
забравихме пръстта в земята как ухае.
С размах премрежихме на слънцето очите, ...
За вярата...онази, същата ,която ни крепи!?
И в нощите безсънни... покой ни подарява
таз същата която хляба ,подсладява и
давани ,вяра и мечти...
О душа,царице бяла ,пеперуда в свят горчив,жрице на безкрайна сила, ...
Приятелко на моята душа!
Така съм благодарен, че те има!
Ти страдаш в мен, когато съгреша
и винаги си крехка и ранима.
Сълзите си горчиви не броих. ...
Още в полусън след смъртта си,
в бледото ми нямо съществуване,
те видях, коленичил в скръбта си
от нашето тайнствено сбогуване.
Бе притиснал ръка на челото ми. ...
Още преследват ме в мрака злините
на ум запленен от коварство нарочно.
Тайно лукавство предрича на дните ми
тъмна прокоба след залез порочен...
Ала септември лиричен спасява ме. ...
... Замина си. Замръзвам в самота...
От тази, дето те изпълва с безутешност.
С безсмисленост. А после следва мъчна тишина.
И спомени за овдовяла нежност.
Тогава ставам облачно небе. ...
Случайно я срещнах - душата си сродна -
мечтата желана на всички поети...
Рождената моя звезда пътеводна,
до нейната ярко започна да свети!
Вълшебният огън в душата протича... ...
Тя е истинска, ако е мълчалива -
подобно стон от болка тлееща;
подобно огън, който не заспива
след поредната любовна среща.
Там вятърът разстила тишината. ...