Стихи и поэзия современных авторов
Жени 🇧🇬
се срещат красиви жени
и всяка е с име прочута,
след всички залязват звезди.
Шаблони за хубост рамкират ...
Майка 🇧🇬
децата си от всичките злини,
защото ги обичаш. Ти си майка!
До края на житейските си дни.
Страхуваш се и плачеш с тях от болка, ...
VI. Като бурен вятър 🇧🇬
самотата моя – в царските палати!
Ти при мен пристигна весела, засмяна...
и със песните си внесе в мен промяна!
С любовта започна сагата семейна, ...
Добре, че те има 🇧🇬
добре, че те има до мен!
Ти не си критик или моралист,
а утешител непринуден.
Добре, че те има, за да ме чуеш. ...
Да си признаем 🇧🇬
Слънце свети но не топли... там където не вирей.
Бухал, буха на боклук... няма клон да кацне тук.
Вятър ечи, земя стене, на народа не му дреме.
Лъжат ни с театри разни... за народа безопасни. ...
Чудо някакво е станало тогава 🇧🇬
българи да се сберат,
и да вземат общо дело да решават,
България да изградят!
Чудо някакво е станало тогава, ...
Горчивата чаша 🇧🇬
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува, ...
18+ Поглъщаща потоците от жива лава (+18) 🇧🇬
мъжката ми твърдост,
последната ми мисъл да отнемеш
със женската си дързост,
и аз във тях да се забравя, ...
Оставам 🇧🇬
За последно зървам житни класове,
майки с деца на ръце и птички сладкопойни
Вятърът шуми,но всеки друг мълчи
Какво да кажат? Аз избрах моя път ...
Свиждане 🇧🇬
аз отивам на свиждане
с мое минало отражение -
усмихнато като лято,
както в нощта, когато ...
Пролетна закачка 🇧🇬
ми прошушна на ухото,
че пролетта отново е дошла.
Да тръгвам. Няма да ме чака.
Завързах пъстрия си шал, ...
В прозявката на кита 🇧🇬
които се размазват по стените.
Превръщаш се в пореден Буратино,
попаднеш ли в прозявката на кита.
Износват се въздишките в отмала. ...
Разпъване 🇧🇬
чертаеш с нокът
графично
привличане.
На левия хълбок ...
Човекът вселена 🇧🇬
все настрани го влечеше,
все по криви пътеки вървеше,
с трънен венец закичен,
за едни кроткият луд, ...
Помияр 🇧🇬
(Сега е някак си по изключение).
Луната - напълнява тази нощ,
със вълчия ми нрав. По съвпадение.
Аз, иначе не вия от тъга. ...
Ich sehe nur weiße Seiten 🌐
denn ich kann sie nur schauen – sie verwandeln sich in Last.
Ich sehe nur weiße Seiten, ich weiß es aber nicht,
wo soll ich anfangen – die Dunkelheit wird zum Licht.
Ich sehe nur weiße Seiten, nichts beeindruckt mich mehr, ...
Тилипатски мисли 🇧🇬
Вятърничава и празноглава!
Имам мозък! Не е плява!
Ама, има тилипат тъдява!
Аз съм като даскалица строга! ...
Маска 🇧🇬
усмивка,
поглед
останаха затворници
в огледалото на очите ти. ...