Тези твои прекрасни очи –
две прекрасни, дълбоки и сладки морета
събудиха жажда неистова в мен.
В самотата на утрото хлябът горчи
и соли ми жестоко захарта във кафето... ...
ЗА МНОГАЯ ЛЕТА
Загледана в стрелките на часовника, луната
се спъна в клоните - разперени черни ръце.
Те я прегърнаха и нежна, ефирна позлата
се посипа върху замръзналото земно лице. ...
Тихо се сипе първия сняг.
Прасето ме гледа леко със страх.
Там, на двора, до стария пън,
душицата свинска отлитна навън.
Плевникът вдига снежен калпак, ...
Добро утро Живот, слънцето изгря сега,
тъмнината на нощта смени се със светлина.
Посрещам с усмивка раждането на деня,
навън е студено, вече е зима, сняг заваля.
Добро утро и на теб любима жена, ...
> ...а дъщеря ми – само петгодишна,
> шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!"
>
> Елица Кръстева
По невръстния сняг, ако можете, стъпвайте леко! ...
Господ Бог ще каним на вечеря.
Той ще спре до дясното ни рамо.
С шепи доброта ще ни отмери.
Ще ни милва с погледа си само.
И - отгатнал всички наши грешки, ...
Разделяме се с лятото полека
и пролетта отдавна е за други.
А топли са сърдечните пътеки,
които очертахме помежду ни.
И в сънищата още птици се надпяват ...
Т. Д. На празниците пак ще е до тебе
и ще целува майчини ръце...
Ще си припомни миналото време,
но не с тъга във своето сърце,
защото всеки своя път чертае... ...
Разчупва щастието ни мигът
в октавата на общата представа.
Неравни половини, но звучат
тъй както трябва. Както подобава.
Не се опитвай да ги уравниш. ...
Когато си нищо из свят цветен, широк,
когато самотно висиш на бесилото свое,
отдолу чакали скимтят, готови в див,
бесен и грачещ амок, да късат живот,
заслепени от жадна охота, ...
Когато на смирението се отдам
и тишината с любов ме обгръща,
се намира някой, от Его подпрян,
раните стари във Ад да превръща.
Отново кърви. През сито изтича ...
Дуетен стих - Таня Денева и Таня Мезева
Т. Д. Вдигни глава, сълзите се не крият,
че знак са за пречистена душа.
Те, мъката стаена ще отмият
и пак ще се усмихваш след това. ...
В минутата, преди да дойде новата,
изпълнена с очакване година
Замислям се за миг – отварям скобата,
затуй, което досега измина.
И осъзнах, че болките и грешките, ...
"Аз съм българче, обичам.."
Тия стихове ги знам от както сричам.
Но годините минават - жалко - все по-рядко ги изричам.
И Българийо, недей ме съди, че дошло е време, май, да тичам.
Самолет и мен ще вземе, ...
Разпуква зората с кристална въздишка,
оплита земята със ледена нишка,
пейзажът покрит е със бял пеньоар,
лениво наднича от сив будоар ...
Но да оставим на страна пейзажа, ...