Е най-после, свърши се със тоз дванадесети клас!
Дванадесет години все се учим уж,
ама пък таз последната все едно са всичките над нас .
Като почнеш: изпити, матури и всички искат да ни правят туш.
Но не е важното, че свършва, той края ...
Хемус* - старият баща мълчи,
а сърцето му се къса и гори.
Братец** млад на Север се топи,
а на Юг сестрица*** му тъжи.
Че не могат да се срещнат двама. ...
Толкова банални оправдания!
Вярвай ми, не искам да ги чувам!
По-добре мълчи и в колебания
сам боли - аз няма да робувам
на страха да скоча в неизвестното! ...
> Няма тука никаква планета. И никога не е имало. Това е гравитационен колапс. Купол огънато пространство около колабирала звезда.
>
> Евгени Гуляковски "Дългият изгрев на Енна"
>
> ...
(На мястото на празните тирета, поставете двусрично име на антиПриятел, повторено два пъти)
Ех, _ _ _ _, _ _ _ _ знам ги аз такива –
"наивни и смирени" хитреци.
„Заспал вулкан“, готов да те залива,
щом хора покрай него са дошли. ...
Как мога да ти липсвам, когато мен ме няма,
когато аз съм нищо, аз съм нереална.
Застинала в безвремието проекция на нечий образ.
Изпразнена кутия от своето съдържание…
Това съм аз… ...
Тъмно е, защо не идваш?
Не ме ли обичаш вече?
Усещам аромата на душата ти,
мирише на любов с пеницилин.
Навън вали, дъжда облива кръста на отсрещния храм. ...
Седемнадесет хиляди петстотин трийсет и два
дни, в които съм част от играта.
Пия своята доза съдба
и въртя се във танц със Земята.
Колко още остават - не знам, ...
И Август си отиде като миг,
изтече през ръцете като пясък.
Повява вече хладен морски бриз,
а чайките политат с тъжен крясък.
Септември ще рисува златен лист ...
Долавям протяжния съсък на вятър,
вършеещ из пусто огнище,
даже точици топло, ирисно злато
да отричат, зад тях, пепелище.
Познавам цената на тази сълза, ...
Не ме оставяй нецелунат никога!
Ти чуваш ли, разбираш ли изобщо?
Защото чувствам се такъв - несигурен
и после вътре в мене става лошо...
Не ме оставяй непрегърнат, моля те! ...
Като миг, отиде си лятото сега.
Толкова бързо изтече през пръстите така,
сякаш морски пясък бе в моята ръка!
Слънцето жарко, се крие вече зад облака!
Морето своята изпраща студена вълнá, ...
Златната рибка оказва се сом,
с мустаци по дъното дращи.
Богатият принц, е всъщност без дом.
И крие закърпени гащи.
Котакът със чизми лекува мазол, ...
Свещта догаря бавно в пролетната нощ,
Луната тихо плува в звездния си кош.
В камината от камък тихо тлее жар,
в сърцето ми бушува любовния пожар.
Среднощни нежни ласки, целувки, огнен плам, ...
Когато съм неистово сама
и само страшни мисли в мен препускат
тогава свеждам ниско своята глава
и виждам само кал...и свойта грозна същност.
Когато съм неспиращо сама ...
Те бяха като всички други,
Щастие потърсили сред самотата.
Срещнаха се в полет двама луди,
устремени в хоризонта под дъгата.
Чашата препълниха от обич. ...
Не чакам нищо - вече проумях -
каквото трябва, тихо ще пристигне;
което ще си тръгва - не го спрях
и който е за мен - ще ме настигне.
Светът поднася своите блага, ...
Отдавна затворих панелка с ключа
и заживях спокойно в къща с двор.
И няма що пред тебе да го суча:
признавам, че видях и доста зор.
И в двора бързо никне ми тревата, ...