Отбих се на пръсти в душата ти детска,
невинна и чиста, като девствен олтар.
Натежала от болка, от удари мерзки,
от хорската злоба и от лошия зар.
И сърцето ранено аз обико́лих. ...
Следобедът нахлува тихо в мен
когато слънчевата сянка се протяга
като ленива котка, молеща да я погаля...
Отива си и този топъл ден...
и ароматът на липите гърлото ми стяга... ...
В мечтите обхождам до края Земята
и пак съм кормчия на моя си сал,
остана зад мене във здрача тъмата
и пътя, по който до тук съм вървял!
Душата ми светла, от теб неразбрана, ...
Щом не ме обичаш, не ме и щади.
Наостри си клюна, изпили ноктите
семеиство ще имаш, дори и адски да боли.
Месото раздрано, ще се прибира в среднощите
...след работа в ъгъла да спи.
Погледнат от височината на дъгата
градът сивее някъде си там...
По улиците се разхожда Самотата
с всевластността на Господар голям.
Мъждукат през прозорците ви крушките ...
Казват, че приличам на вулкан,
изригна ли веднъж, нанасям щети
и тук, и там.
Казват, че приличам на земетресение,
на едно голямо наводнение, а сърцето ти ...
Домът на поета – открай време пуст,
потънал в забвение, сега се руши,
на рафта филмиран с прашец сив и гъст,
отрупан от книги, там бегли следи
от пръсти и длани, от говор и реч ...
Когато някой ден ме призоват
и дрехите издам и свойто тяло,
и тръгна по последния си път
към своето забравено начало,
ще бъда вечно млад, красив, левент... ...
Не, такива раздели не могат да бъдат изпети –
ще е сякаш че гълъб с последния залез отлита,
ще е сякаш че плаче весло след поречна вендета
между „Тръгвай!”, „Пристигам”,
„Обичам те!”, „Колко?”, ...
Изви се този вятър като шепот
в най-тихото на съботното пладне,
разсипа от зелените си шепи
черешови мъниста над оградите.
Наниза сладост и тъга по равно ...
Ако звезда във шепата ти падне,
не се страхувай, Бог те е избрал,
или нощта е просто звездопадна,
или поет над листа е изтлял.
Ако луна във чашата заплува, ...
С черна рокля и разрошена
от вятъра коса, по улиците
вървеше жена, чието име не знам,
но бих я нарекла Скитница.
Чифт обувки, заемаха едната ѝ ръка, ...
Запушено небето тези дни;
не пуска огнени конете на талази
през сините полета от мъгли
и през кълбета позлатени залези.
Огромен камък; цяла канара; ...
Помня те когато тичахме на воля.
Детството щастливо, споделяхме си двама.
Тичах подир теб футбол да играя,
а ти с усмивка гонеше ме пак .
Молех те с моите кукли да си поиграем, ...
По стръмната пътека пак вървя
и сърцето ми потупва учестено,
до края на една измъчена война
достигнах цяла, но отчайващо разлюбена!
И отгоре се обръщам зад гърба си, ...
До гуша ми дойде от обещания и лъжи
и отдих няма ни за миг дори.
Раждаш се с плач, но плачът никога не спира,
тичаш, бориш се, време не пестиш,
сърцето бърза, ритъма усилва. ...
на Йоана
Угасват страстите с последен блясък,
отложен в тихите меандри на кръвта,
ята са спомените и с отчаян крясък
летят над черната усмивка на нощта. ...
Бели облаци се купчат зад баира,
майско слънце грее над ливади.
Там, над сéлото, народ се сбира.
Там, на гробището... Стари, млади...
Днес задушница е най-свещенна! ...
Медоносно се сипят въпросите!
Как, защо, кога и къде...
се препънах по - пътя си стръмен.
А сега в мене отекват тревожно,
накъде, накъде се запъти - кажи ... ...