В копнежен сън по други времена,
повярвали на дните си в безброя,
все чакаме перфектната вълнá,
не виждаме, не чуваме прибоя,
а той гърми все по-сърдит и прям, ...
Изживях те днес след толкова години.
Не те оставих,бях водна лилия за теб.
Плаваше сърцето бурно в езерото от Камелии.
То днес от теб си тръгна без да те прегърне,
без дори за миг да се обърне. ...
Създавах те след всяка тишина.
След болките във мрака, непрогледен.
В сърцето, изпод счупени ребра,
превърнах те в Адамовата, Ева...
Сега ме наобичай по библейски! ...
Така отдавна и така отскоро
предсказвам на съня си отреден,
тунелите на мрака са отворени
и само в смърт човек е съвършен.
Но бутам - мравка, зърното нагоре ...
В мечтите си съм толкова добър,
ала така ли всъщност е наяве?
Та всеки носи в себе си кахър,
а някак все не вижда му прояви.
Създаден съм – човешко същество ...
Търсеше ли ме или аз те открих?
Живота ни преплита, а случайност ли е питам?
В очите ти виждам малкото желание,
а в моите сякаш прекрасно разбрано е.
Покани ме на среща, няма да откажа. ...
Живей, когато дъх не ти остава,
Живей, когато искаш да умреш!
Живей, когато шанс не ти се дава
И тичаш, без да можеш да се скриеш .
По-мъдро и достойно на другите махни с ръка, ...
Наистина не разбирам.
Обич е. Нежност. Страст. Желание.
Копнеж... Мечтание...
Защо се промушва и тази тъга между тях?
Тя е разстоянието, което всякак ни дели... ...
След малко ще заплача от очите ти,
защото много лесно се предавам,
на тембъра ти блъскащ се в стените,
на утрото покрило в сняг паважа.
От буквите изпъкнали по вените, ...
Аз исках да ти кажа колко много те обичам
Как без теб не мога и да дишам даже
Същността си цяла на тебе ще обричам
И повече няма какво да ти кажа
Без теб нощите ми са празни самотници ...
Гледаш листата, падат лежерно...
понякога ти се иска да си като тях..
да полетиш от високо,
да се строполиш на земята
и всичко наоколо да се превърне в прах... ...
Времето изтича, просто си тече,
пораснал съм, а с душата на дете.
Времето изтича като пясък в ръце,
тече си, изтича, живота отминава,
като буйна река то преминава! ...
Зареяло се волно птиче във простора,
разперило безгрижно своите крила.
Щастливо то било, летяло без умора…
А всъщност то било е… влюбена жена.
Но сетне, изведнъж, небето притъмняло, ...
Отдавна затворих вратата на лятото,
и вече съм в стаята на есента.
Птиците бързо си взеха изпятото,
скриха и нотите на песента.
А толкова хубаво, всички те пееха, ...
Валеше! Тогава се запознахме.
Горчивите капки дращеха устни.
Ти нямаше чадър, нито пък аз.
Години мизерна бе любовта ни.
Казваха, ако се мъчи ще роди, ...