"Който има уста – говори..."
Как, как да търся Истината ази...
като не срещам нито един грешник?!
Всеки е безусловно прав, безгрешен –
сам за себе си ангел и жертвен агнец! ...
Има няколко неща – тях не меря никога:
грижа, дума премълчана и ласка топла.
Да добавя – безсъние, тревога и болка.
В тъма душата моя е летяща светулка.
Прелитам над пустини все към себе си. ...
Някога живях ли – аз сама не знам?
Любов – що е туй убиващо ме нещо?
Вече не искам никога да знам –
щом боли сърцето ми от болка злостна!
В очите ми – дъждовна есен, ...
Нощ е, поглеждам пред себе си
и очите ми виждат тъмнина,
ухае така приятно на разцъфнали цветя,
усещам топлия ветрец
който разпилява дългите ми коси. ...
С аромат на кафе, карамел и бисквити,
изгревът ме зове и усмихва очите.
Подарява ми смисъл, с панделки от надежда
и целува ме бавно, покоряващо нежно.
И притихвам смирена, с цветове се "обличам", ...
В кутийките с любимите бижута –
цветни камъчета и лъщящи стъкълца,
под ризите с избродирани цветенца
и дънките с раздран дизайн,
си крия мънички, невидими пролуки, ...
Уморено ми е ...
От безсмислени саможертви, от щастие
полуфабрикат, от показно непокорство.
От житейски ръководства, от плоска
духовност, от подменен катарзис. ...
Защо?
Защо е толкова трудно да живеем задружно?
С Любов в свободата, както ангелът в небето.
Защо е нужно омраза да таим, опитвайки се един другиго да променим...
С предателство редовно постигаме целта си, ...
Не знам какво си. Може би усещане,
че бурята и днес ще се размине.
Не те е страх да ми прощаваш грешките.
Завиваш ме насън, да не изстина.
И уж е само цветно одеяло ...
Кафе истинско, кафе с дъх на море,
пия го с теб морско момиче на брега.
А пред нас разбиват се вълнá след вълнá
една прекрасна морска синева!
Държа ръката ти а слънцето усмихва се така, ...
Изтърван от клетката или избягал – все едно,
но папагалът беше волен.
Отсреща кацнал на едно дърво
изглеждаше някак си доволен.
Едва ли бе сънувал свободата ...
Сутринта обичам да мълча.
Да съм тиха и изнежена.
Да се срина. После да се утеша.
Да се скрия в болка премрежена.
Да разгърна невидимо свити пътеки. ...
Разлюбила съм те... Дали?
Наистина ли вярваш в тези думи?
Пропуснах ли да кажа, че боли?
Как всяка клетка трепка във ума ми.
Разлюбих те? Навярно! Бий отбой! ...
Ти беше тук и ме видя, но си тръгна,
обърна гърба си и закрачи напред.
Времето ако можех, щях да го върна
за да може отново всичко да е наред.
Стоя и прелиствам празните страници ...
На мой приятел, зодия "Телец"
Попита ме приятел как изглежда –
портрет да му направя с думи ...
"Добре , бе,рекох , но не се обиждай
ако се почувстваш поодуман! ..." ...
Недей ми казвай колко ме обичаш,
недей да ме замеряш със мечти,
недей да обещаваш, че ще тичаш
до мен, когато всичко заболи.
Защото думите ти ще се пръснат ...
Всичко е сиво, задимено
Цветове, наситени с проблеми
Взирам се в очакване, чакането свърши
Как ли допуснах това да се случи?
Нюанси започват да се сливат ...
Изгубих се в тежко ежедневие.
Живея на приятелка в мечтите.
За приятелство и днес копнея,
но далеч съм... някъде в дните.
Страхувам се, че няма да успея. ...
Когато лепкавата тишина
с мастилени очи във мен се вглежда
и се опитва да засенчи радостта
на детската покълнала надежда,
за миг готова съм да скрия в длани ...
Три преки нататък,на ъгъла в дясно,
където се разделяхме - "Стражари" на "Апаши",
в живота детски, ярък, де всичко беше ясно-
където определяхме-кои да бъдат "Наши", кои да бъдат "Ваши"!
И пак на този ъгъл , що не знаеше, ...