Стихи и поэзия современных авторов
Тъжна изповед 🇧🇬
по същия трънлив и кален път на който бях преди.
Последно сбогом и довиждане от теб не взех,
каквото беше – помниш, затова не ме съди.
Със себе си не взех ни куфар, ни багаж, ...
Едностранна обич 🇧🇬
Любов! Защо ме мамиш?
Копнежът ми по теб боли ме
и тази обич едностранна
сълзи ми носи – ...
Бяла тишина 🇧🇬
когато стихва дишането ти до мен.
Парченце лято сякаш се е сгушило
красиво, между теб и мен ...
А синьото небе притихнало във скута ни, ...
Послание 🇧🇬
Отново е бяло, безмълвно красиво.
Погледнах Луната, тя сякаш ми рече:
Добро утро! Добре си дошла!
Попитах неволно къде? ...
Снежно 🇧🇬
отчаяно в мен вали. Тъжно ми е.
Не успя да заличиш нищичко след теб.
И след теб е всичко прах, боли.
Снежинка в пустинно тиха нощ - празна, ...
Нещастие и щастие 🇧🇬
Болка стягаща сърцето.
Тъмнина и тишина.
Облак сив, капак в небето.
Дъжд със форма на сълза. ...
Свързани 🇧🇬
с телефона
във ръка
е най-вълнуващото
чувство, ...
Слепи череши 🇧🇬
абстрактните картини не разбираш!
Дели ни пропаст. Пропаст ни дели
и общо множество не ни побира.
Какви ти чувства? Та това е срам... ...
Легенда за София 🇧🇬
с отблясък на бакъреното злато,
донася пратракийска тишина -
езична и добра, и непозната.
Със дъх на рози, здравец и бръшлян ...
Накъде се забързахте, мои дни... 🇧🇬
В някаква друга посока.
Аз съм малко парченце - от Голямата Вечност.
Мойте корени - са дълбоки...
Лековерни, и прости, по детски наивни - ...
Гатанка за теб! 🇧🇬
във реката тя се скрива
щом опасност я грози,
бърза тя да се спаси!
Тя е бяла и красива, ...
"Отмъщение" 🇧🇬
На Янаки времето му бе отминало
да се ожени подходящо!
И не,че не желаеше това тъй силно,
или пък "сляпата" да го не хваща!.. ...
Да è 🇧🇬
è Адам под чехъл на
извèзан глезен!...“
Улици 🇧🇬
Пред очите ми се редуваха мозайки от сенки и лампи като на шахматна дъска, изстиваща от дневната човешка игра. Стъпвах тихо и бавно като се опитвах да не се съпротивлявам на теченията на ...
Хвърчило, топка, тебешир 🇧🇬
Когато спуснах се по звездната пързалка ожулих първо колена,
но хвърчилото ме вдигна чак до небеса.
После с тебешир нарисувах си дома, с добро и последвах топката -
нишката на бабино кълбо. ...