Стихи и поэзия современных авторов
Среднощно 🇧🇬
и като червей в ябълка въртиш.
В глава без ум ще си останеш гладна
и после ще те питам как ще спиш.
Нарочно, откровено демонично, ...
Любовта ми каза 🇧🇬
там на средата над двете очи!
Ще те заведа на небето красиво извезано
с пайети блестящи – разкошни звезди.
Отвърни на целувката толкова сладка ...
Живот 🇧🇬
Адът е живота, който живееш.
Адските мъки са любовта която изпитваш.
Любовта трябва да е един от деветте кръга на ада.
Първоначално ти носи най-голямата радост и щастие, ...
Eпитафия 🇧🇬
за следващите месеци, година.
Към бъдещето вечно устремен,
човекът ненадейно се спомина.
Че бъдещето е изпуснат влак, ...
Преминавам през теб ... 🇧🇬
И затихвам,
всеки път, когато ме галиш по име.
Всеки път, когато спираш дъха ми
и ме търсиш, ...
Булка търся! 🇧🇬
Умна да е – не държа.
Луднал съм от тоз мерак,
Как да я намеря, как?
А съм снажен и напет, ...
Обичам те ела 🇧🇬
Подай ръка!
Подай горещите си длани!
Докосни ме и живот ми дай
вечер съм умиращ лебед ...
... 🇧🇬
няма да свърши добре.
Само намеква, че зимата идва,
да се подготвим поне.
Бързо натрупва, изчезват пътеки, ...
На медика Иван Димитров от Пловдив 🇧🇬
Има ли човек в теб изобщо право
да се защити при самоотбрана неизбежна,
или, ако на нас се случи, просто няма надежда!?
Щом Поета иска да умре 🇧🇬
той трябва да твори,
да превърне в най-чиста поезия
неосъществените мечти.
*** 🇧🇬
Пожелах да те изтрия.
Даже да те зачертая.
В ъгъл хладен да те скрия
на самотната ми стая. ...
Йонада 🇧🇬
Към звезди далечни,
всяка нощ поглеждам.
Към красотите вечни,
взор блажено свеждам. ...
Съседи 🇧🇬
Колко сте мили и добри!
Не бих могъл друго да желая.
Жената меси утринни зари.
А мъжът, до нея озарява... ...
Шепа пясък 🇧🇬
Времето пилееш или пазиш..."
Рефрен подаденот Смъртта,
че в радост или пък тъга
Тя чака зад последна врата... ...
Ако това е нашата последна нощ заедно... 🇧🇬
не си казахме нито, нито дума, нищо...
Вече всичко си казахме, всичко, всичко...
и вече не се страхуваме от идващото...
Всичко, от което се нуждая, небе мое ...
Песен За Песента 🇧🇬
Не забравяй никога ти песента,
песента, тя винаги идва последна,
дори да крачи до теб есента
със стъпките мокри, редки, безредни . . . ...
Носталгия №1 🇧🇬
Далече съм!На много километри!
Не знам в кое безвремие съм спрял!
Мен тука чужда буря ме обветри!
А казват хората, че съм успял! ...
На прага 🇧🇬
Твърдят, че сомнамбулите
не трябва да се пипат.
Разхождам се в съня ти вяло,
а ти не смееш да попиташ ...
За последно 🇧🇬
притискайки я в ъгъла с перото.
Дано научи да се позаглежда тя
на нравите в платното и кросното.
Забързан, Разумът простря крака ...
Бъдеше в минало време 🇧🇬
В една минута, без дъх остана любовта ни.
Една птичка пролет не прави,
но една любов топли цяла зима.
За ден трябваше да спра да те обичам. ...
За тези, които завинаги спят 🇧🇬
На трети е шумно, а днес е тъма.
Отново сме хора, самотна сълза
крещи към простора: „Бъдете!“.
Носии прибрани, излъгани думи. ...
Анхедония 🇧🇬
всяка голяма любов
завършва с повръщане.
Епиграми 🇧🇬
Какъв човек съм не зная, но обичам често да се ровя.
Ей тъй за щяло и не щяло. Не, че тъй го искам, но от вътре нещо ме притиска.
- Виж го, прочети го, сам разбери го.
Неволя що да се прави. И ха да посегна, спря ме друг глас. ...