Знаеш ли какво е да ме обичаш?
Без буря, любов не съществува.
От ласките ти хладен ветрец изтича,
а любовта, без буря нищо не струва.
И все пак... казваш че ме обичаш? ...
Може ли някой да ми разкаже за смисъла на живота?
Пита той всеки свой ученик.
И отговор всеки дава различен и без мисъл в охота
изпада в заблуда за миг.
А наблюдава ли наблюдава той тази неразумна аудитория , ...
ЗИМА
Усмихна се слънцето, прави го рядко,
напоследък все по-намръщено,тъжно стои,
кой открадна усмивката на бялото злато,
което отгоре, все гледа, мълчи. ...
Мълчи ми се, така ми се мълчи,
когато любовта ме подминава.
Не ми се слушат повече лъжи,
а само те след тебе ми остават.
Покой ми носят само тишини, ...
Крий се! За тебе пиша и го знаеш.
Като вирус си във мене. – Класика!
На жоменка ли искаш да играеш?
Или на щраус – главата в пясъка?!
Четеш ли ме?! Знам, че ме четеш. ...
Понякога, когато те погледна
изпълва се душата ми с тъга...
не питай, не си сгрешил във нищо,
боя се просто аз от онова,
което бързо в мене разцъфтява, ...
Много е малка, плаха и скрита,
стрита в оголена, тиха душа.
Име ѝ липсва. Живее в очите.
Тя е чудесна, но няма крака.
Устни до устни. И мека целувка. ...
Аз така си накуцвам, не е от артрита.
Окуцях в този скапан живот.
Таз душа в парцаливо кълбо ми е свита
и магаре съм, с тежък хомот.
Лани син ми отлитна, без дума замина ...
Кейтлийн вървеше по тясната уличка, а дъждът се изсипваше върху нея. Това не и пречеше. Кеийтлин обичаше дъжда, а и сякаш той обичаше нея. Сега мислеше за момчето в бара, което не спря да я гледа цяла вечер и на края просто и остави листче с нарисувано на него разцъфнало дърво. „Нямам никаква идея к ...
Любовта е сила, а музиката е любов!
Преди да почука на вратата ти
мига, в който се откажеш от мечтите си...
Преди, преди да си помислиш
да обърнеш гръб на своето щастие... ...
Автор: Генка Богданова
Разболя се, разболя се Земята!
Ранена в сърцето от болка се мята,
посърна лицето ѝ, светло и чисто,
мракът забули очите лъчисти. ...
Притихвам в теб,
в енигматичната ти същност,
укротяващ най-дръзките ми демони.
И самобитно разпиляваш цялата ми женска чувственост,
в потайните пространства на душата си. ...
По топлите извивки на есенното тяло
стремително пътувам към двери неоткрити.
И тъжните парченца от собственото цяло
събирам и разпръсквам неволно сред звездите.
Листата ме завиват с червени балдахини. ...