По топлите извивки на есенното тяло
стремително пътувам към двери неоткрити.
И тъжните парченца от собственото цяло
събирам и разпръсквам неволно сред звездите.
Листата ме завиват с червени балдахини. ...
Заплача ли, светът за миг застива,
усеща моята тъга, че няма те в тази нощ красива,
а давам всичко за това!
Сълзите капят тихо в океана
раздират сините вълни, ...
Ако ме търсиш, ти ще ме намериш,
Във думите написани, в мълчанието.
Повярвай, за нас все още има време…
а липсата е само оправдание.
Ще ме намериш, ако ме поискаш. ...
Понякога тъгувам за Балкана –
аз в неговите пазви някога живях.
От него само спомен ми остана,
но част от вечната му същност бях.
Опиваше ме кроткото мълчание ...
Капка по капка се стича вода –
бисерни, малки, сияещи капчици.
Блясък последен – и чезнат в пръстта,
плъзва тъгата ми с котешки лапки.
Мека, уютна, безпаметна – сън, ...
Решил е Господ малко да се забавлява.
Било му скучно в Рая. И еднообразно.
На Земята с пълни шепи зараздавал.
Не оставил място пусто, сиво, празно.
Нахвърлил тук-таме по малко планини. ...
Пенчо стар ерген, със мустаци подмладен,
гладен сутринта, пред бирария се спря.
Всеки божи ден тук от манджи запленен,
клатеше глава и закусваше чорба.
Днес от глад сломен, той поръча боб чорба. ...
Последен ли ни беше този път?
Под шапчица от мак ще оцелея,
светът когато, безпричинно луд,
ми казва как да дишам и живея.
Забравени в пространствата на юг, ...
"Жива жарава"
Като през жарава животът ни мина, жива жарава.
Тя огън в сърцата ни тлее и любовта озарява.
Аз помня те още, там със плитки на Витоша
безгрижна, луда и щастлива ...
Сядам самотно на пейката в парка,
където щастливо царува есента.
Влюбено гледам към празната арка,
събирала някога нечии сърца.
Нима е красиво листата да плачат, ...
Небето е последната преграда
пред пътя ти зад орбитите на звездите.
Не чакаш вече никаква награда.
Заглъхва зрението скътано в очите.
На сребролъки утринни лъчи се молиш ...
последни есенни щурци – непоправими трубадури
Иван Николов
Вечернята пропускам често аз.
Но тук щурци отдавна не пригласят,
щом стапя слънчицето златен тас ...
Денят изгрява в топли цветове,
подрежда ги в приказно ветрило.
Понася утрото в двете си ръце,
закичва го със билките на Рила.
Денят блести с твоите очи, ...