В най-святата от всички пещери
и моят бог от обичта роди се.
Пияни бяха всички мъдреци,
ругаещи ни с мъртви там езици.
Най-топлата ми сянка полудя, ...
Стоя на стълбите сама. Една...
Търкулва се прокудена сълза. В прахта.
Сега водата се разтваря - сред калта.
Отива си една мечта. Отива със нощта.
И думите. Текат в реки без извор... ...
Прекраснице, душата ми омая.
Ума ми взе и в бяла тишина
със пръсти нежни прелести извая
по цялото ми тяло. А в нощта...
в косите вплиташ дивни хризантеми. ...
67
Светът ще спре да се върти, ако те няма
и слънчевият диск за мен ще е измама,
защото страшно ненавиждам самотата!
Аз вярвам – Бог създаде този свят за двама! ...
Написах стих и легнах... Нека втаса!...
Прочетох сутринта... Изпаднах в стрес!
Тоз дявол в мен така и не миряса!
И що за глупост писал съм нощес?...
Стихът, да си призная, всичко има - ...
Усмихваш се на грешки и провали...
И плачеш от щастливи мигове.
Държиш се строго с хората любими!?
На чуждите помагаш от сърце.
Все търсиш! Хора незаменими... ...
Не ми достига въздух по пътеката
към онзи връх, надраснал плитчините,
а златната вода е като дреха.
Прочетени до дъно са реките.
Повехнали са старите поверия. ...
Бе най-дългата нощ. Нощ за размисъл и тишини.
Нощ, в която пресъхна гласът ми, а после в очите
пак доплуваха всички забравени (ужким) тъги
и разстреляха само с една кратка мисъл мечтите.
Вързах своите пръсти, за да не докосват перото. ...
Защо закъсня?
Мога ли да дойда сега на срещата
с най-старата си дреха и с най-вехтата своя душа?
Мога ли, някак набързо, да ти призная многото си неуспехи?
Кураж ще имам ли, ще мога ли да се реша? ...
Изворът на вечна светлина…
Прибира ме във себе си мига,
във ритъма му пак се разклонявам,
сред мислите си вятърна летя,
и думите във нежност претворявам. ...
Еден ден годините ќе бидат само бројки
и ќе се раководиме по мојот часовник.
Сите зборови од мојата поезија
ќе ја пронајдат својата сродна душа.
Грижата ќе роди грижи ...