Стихи и поэзия современных авторов
Донеси ми мъничка дъга... 🇧🇬
в шепи топли поднеси ми.
Повий в пролет моята тъга,
сивите тревоги отнеси ми.
Донеси ми мъничка сълза, ...
Видях! 🇧🇬
Видях дъга, след дъжда.
Видях феникс с разперени крила, след пепелта.
Видях роза, копнееща за дъжда.
Така както след тъгата идва радостта. ...
Как да заспя 🇧🇬
гасят лампите във всяка сграда.
Кажи ми, аз как да затворя очи?
Нали знам, някой някъде страда.
Загубил близък или силна любов, ...
Unknown 🇧🇬
твоите хубави ириси,
напомня на нашето
детство.
Глътнах хапчето ...
Събота срещу неделя 🇧🇬
(Посещавам на поета Ивайло Цанов с най-топли приятелски чувства)
Р. Чакърова
Светът е малък. Толкова, че сутрин
да те докосна мога през вселени. ...
Правда 🇧🇬
наподобява грохота на водопади.
Заслушай се за миг! Постой
насред онези водни клади...
Че всяко мое чувство трябва ...
Едни очи 🇧🇬
едни очи ме карат да не спя,
едни очи като въглен мен изгарят,
едни очи в нощта.
Копнея аз тез очи да не ме забравят, ...
Подкрепа 🇧🇬
пред провокациите на съдбата!
Пред трудност, на колене – не заставай
и не търси у другите вината!
Обяснение понякога няма – ...
Утопия 🇧🇬
Усмивка, блаженство, прегръдка,
хармония със всяка глътка.
Песни, химни, тържества,
висши любящи същества. ...
Житейска нагласа 🇧🇬
и да бъдеш от околните признат.
Да можеш да налагаш своята воля
и да не подлагаш врат,
когато нещо страшно появи се ...
Да ми се оставиш... 🇧🇬
Да погаля корицата с пръсти,
за да усетя първо заглавието,
изписано с грапави букви,
но ваещо дълбоки каньони. ...
Предпролетно 🇧🇬
и във смеха на ветровете,
във шепота на две листа
около чашката на цвете.
Погалих мекото небе – ...
До края 🇧🇬
Преминат ли
възбудата,
сластта, страстта,
екстазът, ...
Там, тогава 🇧🇬
където слънцето веднъж огрява
и в миг разлива цветовете –
ела да ме потърсиш там, тогава.
Самотен бряг – отшелник бледен – ...
Нежен стих за Пенелопа... 🇧🇬
и да разкажа в подобаващ стих
за чувствата, които ме обземат
до нея ли съм, изведнъж реших.
Затворих се самичък на тавана ...
Хубава съм! 🇧🇬
със копринена коса,
белозъба, черноока
и с рубинена уста!
Бях аз толкова красива, ...
Чужда къща 🇧🇬
– Акъля ми – кат' чужда къща:
уж там всичко подредено,
пък не знам кое къде е!
Казвам ѝ: ...
Посрещане 🇧🇬
Един априлски мек следобед.
Дочувам първите пчели
за лятото да си говорят -
в часа, когато се рои ...
Дом 🇧🇬
Не само стаи ни вещи, нито пък неща,
не само мястото, където ти се прибираш вечерта.
Леглото, масата и скрина,
мълчанието на нощта. ...
Продължение......, 🇧🇬
щом звъннеше във „до мажор”
и детството се вмъкне в мене,
с нехубавото влезе в спор,
когато с татко и със мама, ...
Пожелах си да открия свят... 🇧🇬
който да ми дава свобода,
да летя, да дишам, да усетя,
че край мен е само тишина.
Пожелах си да открия свят, ...
Мунчови неволи 🇧🇬
Жената под вежди гледа ме строго,
а аз да издържа до кога ще мога.
Веч' дните в мълчание отминават,
оправия в дома ми не се задава… ...
Гордея се 🇧🇬
Гордея се, че българска майка ме е родила,
на тази земя, с живот ме е дарила.
Гордея се като гледам нашата страна.
с красиви планини, плодородната земя. ...