Стихи и поэзия современных авторов
Отивам си 🇧🇬
Не го усещаш,
И толкова празници...
Не остават за мене.
Не трябва да си хирург, за да знаеш, ...
Ако можех 🇧🇬
бих дала всичко за да те прегърна,
да видя топлия ти поглед само,
да поплача на силното ти рамо,
да видя усмивката ти нежна, мила, ...
Едничка ти 🇧🇬
Едничка ти сърцето ми вълнуваш
и – топла и красива, порив нов –
едничка ти тъй нежно ме милуваш!
Завръщах се самотен у дома. ...
Ти си 🇧🇬
без очаквания
без условия
въпросителни и удивителни
без точки ...
За кожата на една череша 🇧🇬
за да краде с взлом от скъпите череши.
Излезе на пазара въоръжен с пушка
и взе една от бабите на мушка.
"Избирай – черешите или живота, ...
На път за Бургас 🇧🇬
и с два-три кратки есемеса
да пратя съобщение в Бургас,
че ще пристигна в еди кой си час.
А взех билет за автобуса ...
Нека ѝ върви 🇧🇬
на прелестта нека ѝ
върви по вода
Появи се 🇧🇬
като слънчев лъч грееш.
Накъде тръгна, любов моя,
разчистен ли към тебе пътя.
Нарисувано сърце от слънцето, ...
Болка 🇧🇬
припомня крехкостта на нашите тела,
в ежедневието улисани изпаднем ли в забрава –
извежда ни от нея и връща ни в реалността.
Понякога се случва душата да попада ...
Зная, път обратен няма 🇧🇬
Зная аз, че път обратен няма,
но липсваш, мила моя мамо!
Моля се за миг да се завърнеш,
с обич нежна пак да ме прегърнеш! ...
Поройното момиче! 🇧🇬
Шепне вятърът също... О, да!
И ето, виж – пиша ти стихо,
изпълнено с нежност, с тъга!
Всичко ми навява за Теб... ...
Когато си отида 🇧🇬
не исках с фалш, лъжи да „оцелея”.
Животът ми бе пъстър карнавал,
а аз сама, над бездната се реех…
Разхождах се по тънкото въже ...
Пет до пет 🇧🇬
в себе си избран за мен живот –
радости и мъки на спирала,
мигове във щур калейдоскоп.
Спомени брои незабравими, ...
Лакомници 🇧🇬
си решиха дружно двамка,
да отидат до пчелина,
да откраднат мед в комбина.
Тихо те ще се промъкнат, ...
ххх59 🇧🇬
Ако премина будна през съня,
ако душата ми внезапно се затича,
ако преплувам всяка светлина
ще продължа все тебе да обичам. ...
Шестнадесет стотинки 🇧🇬
старицата сетни стотинки броеше
за малкото пликче с извара. По-гъсто,
по-плътно физически, сякаш че беше
усещане странно за срам, за вина ...
Реката 🇧🇬
Да пием на глътки, както се пие хубаво отлежало вино!
Реката
От изворче чисто,
там от земята, ...
Износен 🇧🇬
отдавна напуснаха сивия град.
Един натюрморт скрих, останал сираче.
И протяга за пени листенце. От глад.
В мен растат пирамиди зелени. Елѝ! ...
Съвършено разпилян 🇧🇬
с крилете на Хермес и окото на Хорус.
Следващата искра дебне там някъде,
я в космоса, я в пустия северен полюс.
Щом наближи целта искряща, златиста, ...