Стихи и поэзия современных авторов
Едни очи 🇧🇬
едни очи ме карат да не спя,
едни очи като въглен мен изгарят,
едни очи в нощта.
Копнея аз тез очи да не ме забравят, ...
Подкрепа 🇧🇬
пред провокациите на съдбата!
Пред трудност, на колене – не заставай
и не търси у другите вината!
Обяснение понякога няма – ...
Утопия 🇧🇬
Усмивка, блаженство, прегръдка,
хармония със всяка глътка.
Песни, химни, тържества,
висши любящи същества. ...
Житейска нагласа 🇧🇬
и да бъдеш от околните признат.
Да можеш да налагаш своята воля
и да не подлагаш врат,
когато нещо страшно появи се ...
Да ми се оставиш... 🇧🇬
Да погаля корицата с пръсти,
за да усетя първо заглавието,
изписано с грапави букви,
но ваещо дълбоки каньони. ...
Предпролетно 🇧🇬
и във смеха на ветровете,
във шепота на две листа
около чашката на цвете.
Погалих мекото небе – ...
До края 🇧🇬
Преминат ли
възбудата,
сластта, страстта,
екстазът, ...
Там, тогава 🇧🇬
където слънцето веднъж огрява
и в миг разлива цветовете –
ела да ме потърсиш там, тогава.
Самотен бряг – отшелник бледен – ...
Нежен стих за Пенелопа... 🇧🇬
и да разкажа в подобаващ стих
за чувствата, които ме обземат
до нея ли съм, изведнъж реших.
Затворих се самичък на тавана ...
Хубава съм! 🇧🇬
със копринена коса,
белозъба, черноока
и с рубинена уста!
Бях аз толкова красива, ...
Чужда къща 🇧🇬
– Акъля ми – кат' чужда къща:
уж там всичко подредено,
пък не знам кое къде е!
Казвам ѝ: ...
Посрещане 🇧🇬
Един априлски мек следобед.
Дочувам първите пчели
за лятото да си говорят -
в часа, когато се рои ...
Дом 🇧🇬
Не само стаи ни вещи, нито пък неща,
не само мястото, където ти се прибираш вечерта.
Леглото, масата и скрина,
мълчанието на нощта. ...
Продължение......, 🇧🇬
щом звъннеше във „до мажор”
и детството се вмъкне в мене,
с нехубавото влезе в спор,
когато с татко и със мама, ...
Пожелах си да открия свят... 🇧🇬
който да ми дава свобода,
да летя, да дишам, да усетя,
че край мен е само тишина.
Пожелах си да открия свят, ...
Мунчови неволи 🇧🇬
Жената под вежди гледа ме строго,
а аз да издържа до кога ще мога.
Веч' дните в мълчание отминават,
оправия в дома ми не се задава… ...
Гордея се 🇧🇬
Гордея се, че българска майка ме е родила,
на тази земя, с живот ме е дарила.
Гордея се като гледам нашата страна.
с красиви планини, плодородната земя. ...
Музика в душата 🇧🇬
отгатваме желанията като в ребус.
Усещаме пулса не равноделен.
И всяка музика влиза в душата.
опознаваме се миг след миг. ...
Самота... 🇧🇬
след Нас,
остава ли
поне звезда...
Или се губи ме ...
Котката Топсана 🇧🇬
Липсват ми твоите сини очи
да ми се усмихнат както преди!
Витаминче безмълвно да поискаш,
или уискасче отново да гризкаш! ...
Здрач ( В ролята на мен) 🇧🇬
/В ролята на мен/
Остави ме да плача,
не ме спирай сега, когато няма смисъл!
Остави със сълзи да ти разкажа, ...
Краят не гледа в очите 🇧🇬
Както никога. Така. Нарочно.
Ще изстина, без да съм намразвала.
Към края си, когато ще започна.
Всеки мой копнеж от тук, ще тръгне. ...
Човекът функция 🇧🇬
образован, точен и напет,
пълен с овчедушна добродетел
и за персоната си пръв радетел,
функциониращ само на конвейер… ...
Платонична любов (супер герой) 🇧🇬
че не знам какво да пиша...
Такава тръпка в сърцето ми,
че няма дума, с която да те наричам...
Може би супер герой, ...
След чудесата 🇧🇬
Ще блесне пак нощта на чудесата,
луната ще ни спуска тънки мрежи,
звездите ще надничат зад тъмата,
в душите ще огряват къс надежда! ...
Пътят 🇧🇬
отговорите на въпросите,
пъдещи съня от клепачите ми.
Човешко е да ми е трудно,
да ми объркано за ден, за два. ...
Ще светя 🇧🇬
на пътя между мен и тебе.
Душата ми се сгуши във сълза,
и потече безутешно към Вселената.
Към звездите на нощното небе, ...