Стихи и поэзия современных авторов
Царицата 🇧🇬
Попадне ли в ръцете на играча
със опит, от насрещната редица,
по черно- белите полета в мача,
тя се превръща от пионка във царица. ...
Към себе си... 🇧🇬
СИ и приласкавай,
и... опиянявай!...
ЛЮБОВ, към СЕБЕ
СИ и възвисявай, ...
Чаят горчи 🇧🇬
сипвам още, но по-сладък не става.
То не стига, че той ми горчи,
ами и душата ми е празна.
Денят е прекрасен, такъв го обичам ...
Бизнес-дама 🇧🇬
безшумно да се движа у дома.
Да нямам избор - да съм наранена,
че в кухнята е моята съдба!
Изтънчено да чистя - като хала ...
Здравей 🇧🇬
живота ще ни срещне.
Щастлив без мен
и аз без теб.
И в тази среща ...
Сродни 🇧🇬
Р. Чакърова
Да вярвам ли, че си ме заобичал?
Или отново маската да сложа...
Да...Ние, всъщност, по невяра си приличаме, ...
Асфиксия 🇧🇬
който не може да диша,
поробен в клетка
на извратено съзнание.
Плод съм ...
Оставям ти .. 🇧🇬
Ще прошепна последно за сбогом.
Ще закътам дълбоко в сърцето си,
спомена за късната обич.
И ... оставям ти всичките изгреви, ...
Детето в мен... 🇧🇬
да седя отново сама свита в ъгъла,
пуснала любимата ни песен, сипала любимото ни питие.... без теб...
Да не чуя гласа ти, да не те видя, да не те прегърна...
това убива и разкъсва душата ми, и всичко в мен крещи, ...
Жарава 🇧🇬
С устни рисуваш жарава...
В ухото ми тихо шептиш...
Кръвта ми тече като лава...
С ръцете по мене пълзиш... ...
Хипотетично 🇧🇬
Книгата Божия,
преповтаряйки образи,
случки, картини...
А душите ни тръпнат ...
Моят грях 🇧🇬
Беше отдавна. И толкова кратко.
Аз спях във люлка- раменете на татко.
След това люлката се продъни
и животът ми дяволски се издъни. ...
Всичко е суета 🇧🇬
дорде очите ми съзират красота.
Ще бъде лято всяка зима,
а всичко друго, знам, е суета.
Мечтая ли и звънък глас извивам, ...
Празно-блус 🇧🇬
Столове, свити край празните маси,
погледи след думи,казани от суета,
усмивки разменят празни сърца,
празна болка и в болката – празнота! ...
Вечеря от копнеж 🇧🇬
от старите спомени.
Да пием със тебе
за нашия ров.
Аз съм на полюса ...
Как? 🇧🇬
други ви плюят в лицата,
никой не бърше сълзите,
всички приемат съдбата.
И после вие кажете, ...
Утилитарен поглед върху покемоните 🇧🇬
и ще го захвърля в дива ярост
по главата ти превита.
О, не чакай капка жалост!
Пикачу, Зобат и Райчо - ...
Само тя 🇧🇬
Нервен тик на окото ми. От известно време.
Не съм суеверна. Знам, че ставам за смях.
А любовта ми, ако някой отнеме?
Боже, как ме е страх. ...
Епитафия 🇧🇬
намирам думите,
които не достигнаха
да стопля моето.
Но май е късно.
Дали ще го оцени 🇧🇬
ръката ти хвана ли
ще те заведа на поляна
от слънчогледи,
та нали така ме наричаш. ...
Дилема 🇧🇬
Ако я пусна - отиде ми топлият дом!
Не я ли подслоня,
ще остане пролука
и като сенки, ...