Разбита съм!... Направо не издържам!...
Проклинам виртуалната любов!...
Без нерви съм!...Ще почна да попържам!..
За нея, казват, няма лек готов...
Във всеки мъж ли дреме Казанова? ...
Едно стихотворение от усмивки и звезди и лъчи...
🇧🇬
Едно стихотворение от усмивки и звезди и лъчи...
Със тези толкова прости редове,
искам просто да ти благодаря
и да ти кажа, че си навсякъде,
да ти покажа, че чувствам ...
Виртуален приятел
Виртуален приятел от екрана ме гледа сега,
само го виждам, не мога да му подам ръка.
Виртуален приятел с пол на Жена,
една красива жена, дали е нейна снимката това? ...
Една мечта докрай осъществих…
по устните немирни капки дъжд
целунаха душата ми звънлива
послание на вечно влюбен мъж
в една история от минало щастлива ...
„Безсилен съм! Посърнах в мрак“ -
помисли си отчаяно войникът.
„Виновен и наивен съм – глупак!
Останах сам, изгубен в пущинака…“
„Криле да имах – щях да отлетя! ...
Бях тази, дето се смее високо
и тази, която обичаше дълбоко.
Бях тази, която не може да мрази
и тази, която наричаха "онази".
Летях с мечтите си невъобразими, ...
Ще ти разкажа приказка – от страшните…
Не е за хора, дето се страхуват.
Изпълнена е с купища опасности,
ала повярвай, краят ѝ си струва…
Живял е някога в далечно кралство ...
Не тръгвай, Любов, че още е рано,
звездите роят се на звездния свод.
Още не тръгвай, чуй, плаче пиано,
сякаш разплита нечий живот.
Звуци се леят, галят, изгарят, ...
А спеше паркът... И валеше сняг.
Засипваше треви и клони.
Целунах те. И после пак. И пак...
Ти само думичка отрони:
"Пак!" И като във странен ритуал, ...
Стъпваме тука на своя земя
и дори да е трудно се справяме.
При нашите близки е чужда твърдта...
и на чужди езици говори се.
Тук се говори на Българска реч ...
Празни думи, очи без желание.
Погледи впити в стената пред нас…
Чакайки тихо поредно признание –
краят залива ни, тихо, без глас…
Души разсъблечени, изложени в ъгъла. ...
Ако можех, бих ти поднесла целият свят в краката.
Но мога само да ти го обрисувам със целувки.
Ако можех, бих ти подарила всичките цветя.
Но мога само душата си да ти даря.
Ако можех, бих те възнесла в облаците. ...
Защото си художник
Човек навярно си и ти! Опитах от кръвта ти.
Усетих страст, изгарящ плам, кипеше нелогично.
Изплаших се и онемях. Вървеше по земята
и стъпките ти бяха кал, но хранеше поличба. ...
Нека бъде така, както даже не се осмелихме -
да погледнем в очите това, дето все недовиждахме.
Да ни кресне мълчаното, дето дълбоко го крихме
и от дъното чак като тежка вода заприижда.
Да отърсим оковите, дето сами изковахме ...
Късно е, а залезът ме заливаше.
Тялото ми закъсняваше - да забравя мислите.
Ужасно боли, когато ме забравяш.
Светлината ме дебне. Като вечер.
Нима не ме дебнеш в късните вечери? ...
Акулите ще надбягат предвестника на бедите.
Изгревът се е вкопчил в червеното на мечтите.
Птиците пеят за своя спасител.
А облакът крещи: "Победител"!
Дъждът бумти в ушите ни ...