Любими мой, бъди безспир до мен
и в пръстите ми тихо се разтапяй...
Докосвай устните ми нощ и ден
и кротко в прелестта си ме потапяй!
Аз знам, че като тебе няма друг ...
Горчивата любов дали е споделено чувство?
Дали на другия и тя горчи?
Тъй както пролетния дъжд цветя събужда,
ще се събудя аз от разпилените мечти...
Горчивата любов дали е споделено чувство? ...
"Не знам как да напиша този стих, но не искам да е в рима.
Нека да е хаос, както се чувствам – объркан незнаещ,
какво се случва"
Събота сутрин пак ни срещна онази, "лудата", Съдба.
Видях две мъниста в синьо-зелено, ...
В малка спалня сгушена в града
Снимка с рамка, стояща на ръба
Легло покрито с мъничко тъга
И детска глъчка зад бялата врата
В малка спалня някъде в града ...
Не я искам повече аз тази любов,
от която боли и разкъсва,
а след нея дори да умреш си готов.
И накрая - оставаш безчувствен.
Искам някаква друга, щастлива любов. ...
Спомен мил... Усмивка и прегръдка
от снимка свидна - майка и дете,
в очите - пламъци неземни скрила,
душите им, прегънала на две.
И всяка закодирала е обич, ...
Всичко случи се толкова лесно!
Вън валеше поройният дъжд.
Сред потопа внезапно те срещнах
без чадър. А нали пък съм мъж,
кавалер се показах веднага ...
Почивно време
Красиви дни, слънчеви и многоцветни,
без капчица тревожност, без дъждовни нотки.
Облачните мисли вятърът разсее,
сълзливи болки преобърна във смирение. ...
Разговор с княз Гремин
ХОРЪТ: Вън секундантът с револвери чака, белеят дръжките им – тънка кост.
Смъртта език изплезва нейде в мрака и дýши вече стъпките ви с нос.
ЕВГЕНИЙ: Eдиният от нас тиранин груб е . А другият – безволев интригант.
ХОРЪТ: В страха си нещичко да не загуби – човек и в злото кипри ...
За дом, за рожби, за внуци свои,
за ония топли кадифени длани
до сетен дъх щом аз милея, знам,
ще оставя след себе си диря?
На гроба ми може трева да избуи, ...
На съпругата ми
Въздишах аз от болката - по теб.
Изричах в шепот нашата орис - до теб.
В очакване на своята клада - с теб.
Бих ли устоял на вражески стрели - без теб... ...
На зебра тя пресичала, но невнимателно
без дори да размаха ръце и да викне,
а не е ли покана това, и то обезателна,
човек под колела на камион да се тикне?
И мигом връхлетяла я беда голяма, ...