Преплитат две звезди лъчите си
през далечни, далечни галактики...
По времето пращат мечтите си
в пространства от блясъци златни.
Очите плуват в необятна синева ...
Не, няма да се спра и пак ще пиша,
със думи ще рисувам любовта,
онази, що във мене още диша
и може да извършва чудеса.
Емоциите ще изливам в прости, ...
Нека да бъде весела тази Коледа
и за тези бедни люде в студа и леда,
що нямат късмет да са в дом свой
и вместо покрив имат звезди безброй.
Човечността на Витлеемската звезда ...
Огнен миг
Не ме оставяй да стъпвам по жaрава.
Дълго въглените в сърцето си държах.
Животът няма спирачки и продължава,
а времето без тебе в болка преживях. ...
Името ти ще опазя в тайна
и очите, пред които всеки мъж трепери.
Но знай, че иска ми се да крещя,
всяка нощ, всяка дума да си върна.
Пред теб да бъда, нямам сили, ...
Ти си изгревът прекрасен на зората,
онази нежност в неговите цветове,
която вдъхва свежест във душата,
като полъха на топли ветрове.
Ти си пламъчето фино на искрата, ...
Превърнахме се в артефакти на съвремието,
мъртвее в нас любовният живец
и стърже тишината на съмнението
в акордите на вечния щурец.
Захвърлихме очите си във равнодушие... ...
Животът окова ме в тежките окови.
И без милост взе ме в плен.
Сега с оковите вървя напред.
Аз знам, те не ще ме спрат, но така тежат!
Живот! Защо едни в звезден блясък къпеш, а мен душиш?! ...
Една есенна вечер на село*...
След залезът небето се оцъкли,
вечерната мъгла воал наметна-
протяжно звън камбанен откъм църквата
над селото притихнало отекна... ...
...Единствено ти...
Вървя по пясъка до морето...
Вървя по снежинките в небето...
Вървя по цветчетата на вечността...
Вървя по дъждът от листа и необятността... ...
Вечер край морето...
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират- карат се, вървят...
Съвсем типична за живота „двойка”
във търсене на своя, собствен свят... ...
Да съхранявам и да пазя душата ти...
Само когато съм с теб, така...и те гледам в тишината,
...заспал в прегръдките ми...!
Само когато те виждам така в съня си, само тогава,
мога да нарисувам света ни...! ...
Когато осъден осъмна
ще имам ли право на свое последно желание...?
Когато нечутият вик заглуши тишината в океана
и ме преследва страхът в очите на рибите...
Толкова острови в миг ще потънат на дъното. ...
септември 2014 Румяна Славова
Пристъпва все така, с наведена глава,
да не среща похотливи погледи.
Като зад каменна стена
скрива се в одежди черни. ...
Не те следя, разглеждам те с очи
Приплъзвам ги по профила на твойте устни
Запомням ги. Маняшко, нали?!
Но искам да те начертая със затворени очи
Не те следя, чета те като книга ...
"Не си играйте с домашното огнище,
защото само Богарите умеят да влизат и излизат от огъня живи!"
* * *
буен, огнен, необуздан
дух мой, по степите скитник ...
Самотен си сред хиляди звезди,
защото светиш с друга светлина
и питаш се защо ли те боли
от безразличието към чуждата съдба.
Сърцето ти е вечно неразбрано ...
Нашата обич
Отронват се дните от броеницата време,
като наниз от мед, кехлибар и тъга,
нашето щастие с тебе сме спрели,
когато сме двама, замира с нас и деня... ...
Когато чувствата достигнат близо,
очите пълнят, пълнят със сълзи.
В нас не виждаме ли колко е красиво?
Обичта и вярата човече опази.
Когато чувствата дълбоко в душата, ...