Пациенте бедни, болен от рак,
или пострадал със счупен крак -
ще ти искат пръстов отпечатък
в човешкия ти живот тъй кратък,
сякаш от закона си преследван, ...
С бягство или според теб спасение
ще се криеш в няма тишина
и нито жест, ни дума, откровение
да не глождят твоята вина.
Дори за миг да не посмяваш, ...
„Spero sic moriar, ut mortuus non erubescam“ - Lucius Annaeus Seneca
(„Надявам се така да умра, че мъртъв да не се червя“ - Луций Аней Сенека):
Надявам се да
умра така, че мъртъв
да не се червя... ...
Ще се намеря ли?... Изгубих се внезапно,
а уж вървях по път познат,
и как така, погледнах се обратно,
изгубих пътя... върнах се назад.
Не искам все по този път да ходя, ...
(По повод приключилия трети фестивал на Славянската поезия в Лондон)
От славеите учат се да пеят.
Смълчават с думи всякаква война.
Когато знамето на словото развеят,
вибрира този свят от красота. ...
Защо разпалваш в огнището дървата,
щом преди време със сълзи ги загасих.
Не искам пак с надежда във душата,
да спомням... минали за двама дни!
Не искам пак със обич да те чакам, ...
Искаме да си говорим, но думите мълчат упорито и красиво...!
Погледа ти ме хипнотизира, сърцето ми бие ускорено и лудо...!
Искаме да се избягваме, но любовта ни мощна забелязва се...!
Съдбата ни обвърза безумно да се обичаме-забавлява се...!
Искаме отново да се видим, но стъпките сменят си посоката...! ...
ВЕЧНОСТ
Магическа е тази реалност и сякаш в измислен свят
ще видиш живот в щастие и болка - вечен кръговрат.
Времето не ти е враг, защото няма край или начало,
а ти си единна същност - образ докоснат в огледало. ...
Минавах по пътя към тебе погледнах,
прозореца тъмен отново мълчи.
Замислен! На пейка отсреща аз седнах,
За болката мислех. До кога ще горчи?
Любов в сърцето, в душата ми обич, ...
Нездравословно ми бодваш карфици по мислите,
пишеш рецензии на живота ми...
А помисли ли, че акупунктурата писва ми?
Липсва ми нещо, липсва ми подгъва...
Липсват ми сивото, гънките, другото... ...
Бог от милостта Си на всекиго раздава –
на беден и богат, на добър и лош.
Никой на земята не я заслужава,
но ето че живеем чрез нея ден и нощ.
Тази милост Божия не чака отплата. ...
Не ни достигна въздух да опазим любовта,
задъхахме се някъде по пътя
без кислород сърцето заболя
разви аритмия от неразбрани чувства
Не ни достигна час, най-много два ...
Любовта е страшна клетва неизречена -
на душите топлата безмълвна тайна:
аз и ти, ти аз - да бъдем вечно вречени
и венчани на небето с гриф: "незнайно".
Който я пристъпи, умъртвява себе си. ...
Човек не може с най-голямата си обич да живее.
Страстта изгаря го и той започва да се губи.
Но туй не пречи чак до гроб той да милее,
Да вкуси пак греховно най-желани устни.
Алитерационно стихотворение
Не прокопса Прокопи — пиперът му непрекопан
парливо подхвърля: «Пари по поръчка не падат.
Пръв с пръдльовци покер пердашиш — прахосник обран.
Прахът на предци теб, пройдохата, праща във ада.»
На топличко съм седнал, до стъклото,
и гледам водните камбанки...
А спуснатите върви от небето,
са вързали крайкъщната полянка!
До вчера беше жарко лято... ...
Любовта е безмозъчно нежна,
не познаваща страх, разстояние,
нелогична, лежерна, небрежна,
извисена, със чар, с обаяние.
Любовта боса гази в полето, ...
Времето върви не бърза,
бавно ходи - тъпче със крака.
През години болката отхвърля от плещите на старостта.
Облик сбръчкан с времето вървял.
И той с бастунче леко тропка, тихо свел глава. ...
Уморих се себе си да лъжа
и на хората да казвам все, че съм добре....
уморих се, скъпа да живея във заблуда
и да мамя даже майка ми, че всичко е наред!
Една любов сърцето ми разкъсва, ...