Събудих се с пелинов дъх зад зъбите,
прехапали езика…
Застинал във феодална вярност
към надеждата за идващото утре.
Разпокъсан от летежа на неуютни мисли - ...
Исторически преход
През школските години в шпалир съм срещал Тато
със Чаушеску, Кастро, Ким Ир Сен,
на Фидел реч съм слушал (по-дълга от брадата)
за вярата във утрешния ден. ...
За любовта навсякъде се пише...
И всички гледат да я възхвалят!
Тинейджъри и възрастни въздишат,
докато с нея, не се разберат.
Наскоро четох, че и тя е болест. ...
На Били
По-черни от черното в черните дупки -
зениците нейни не мога дa сбъркaм.
Бих тръгнaл към нея дори без обувки,
отрекъл зaвинaги всички рaзлъки. ...
Апокалипсис
Европа в стрес, уплашена,б езпомощна
тълпи от чуждоземци сриват граници, нахлуват
издигат бариери, бодлива тел, изпращат армията мощна
но хората не спират, оградите събарят, атакуват ...
Да се боря със сърцето си, не беше лесно.
Това в живота е най-трудната и тежка битка,
и накрая от умора и безсилие загубих всичко,
не можах да го накарам никога да спре да чувства!
Аз исках в миналото да те изоставя, скъпа, ...
Щом те
Чуеш ли дърветата как се ронят,
листата шарени подир други как се гонят,
кои чрез душите си неспирно пеят
и в миг заедно съхнат, спират да се веят. ...
Понякога, в най-тъмните ми нощи,
Когато мракът хладен ме прегърне,
Завръща ми се… Връща ми се още-
Все там, където няма да се върна.
И бронята ми здрава се отпуска, ...
Уморени очи вече виждат отвъдното,
а сърцата разбити на пух,
трудно понасят болни амбиции,
... докато още са тук.
Умовете препълнени с факти, със спомени, ...
Ще грабя със шепи от тебе, живот,
няма да пестя пари за забава...
За едни ще бъда грешна, а за други права,
но да се харесам на хората не искам,
защото не се боря за слава! ...
ШАХМАТНА ПРИКАЗКА ЗА ЦАР И ПЪДАР
Животът ни живее някак грешно
или пък ние ходовете бъркаме.
Признаваме, че сме безгласни пешки,
уплашени до ужас, до побъркване. ...
Аз стоя и сянка съм на Вчера
във което теб те имаше,
сега замина си и боли ме -
нищо, Аз ще бъда по-добра
за следващия мъж, почукал на моята врата. ...
Тръгни към мен без чувство за вина.
Вината, тя е само за страхливи.
Не сме случайно в тази стръмнина,
самотни и нещастни, и неживи.
Телата чужди устни ни ги пият, ...
Градина от рози, аромат на жасмин,
не хвърляй камъни в моята градина.
В сърцето искра от светъл рубин,
любов в душата. И тя не изстина.
Градина от рози с остри бодли, ...
Често ми казват, че съм разсеян,
че не съм на земята, че съм завеян.
Но никой наистина не знае
къде моята мисъл се рее.
Истина е, аз понякога не съм тук, ...
Как
В градината на Есента се случи нещо.
За него дълго ще си спомнят дъждовете.
То, в тишината между вплетените ни ръце,
показваше ни как живеят и обичат цветовете. ...
Мъгли
Закрачила в късния следобед, видях, че вятърът е млад и жизнен.
Листата - все така красиви, пътеките - все още непочистени.
Оставих стъпките си по цвета на времето, разбърках се със тях из вятъра.
И паркът кротък замълча умислено, а хората съдбите си размятаха. ...
Прашинки сме малки, дори не микрон,
от Космоса... Свят от безкрая.
Където се раждат, умират звезди,
изригват стихии в омая.
В небесната книга написана там ...
Не можем винаги да бъдем силни,
протягаме ръка към слабостта,
изгубваме се в нейните лавини,
и в болката затрупва ни снега.
Съдбата ни не иска да останем, ...