Викът на утрото кинжално ме пронизва -
ечи обезлюдената от спомени душа,
лови сребреещите мисли-призраци и ги нанизва
на вектор сив, изпънат в пустошта.
Проглеждам в себе си - едно небе поискал ...
Отлагам те до следващото лято
и без това напълно закъснях
и без това навярно съм сгрешила
или не съм... но още ме е страх...
от сто години чакам да се сбъднеш ...
Любов ли е, щом в клетка я затвориш
и я заключиш, там ще изгори
като свещица в инкрустиран свещник,
от лампи със изкуствени лъчи.
Ще свети, но сърцето ще пустее, ...
Наближава вече и нашата есен
и спомен далечен е лятната песен!
С коси побелели, но алчни за време
във дните неспрели добро да тъчеме!
Когато отгоре ни ритнат кросното ...
Възраст е... не се знае хубаво ли е лошо ли е, топло ли е студено ли е...
но ние вървим по нея.
Вървим по тънък лед, но някои подготвени са за сезоните на възрастта,
други пък експериментират по този отъпкан път наречен от някои живот
от други възраст. ...
Не смей да наричаш нашето любов!
Аз не правя така с любимите хора.
Дори да издъхна за теб бях готов...
Но лъжите ти ми причиниха страшна умора.
Не смей да разказваш на други за мене! ...
Среднощен вятър чувства събуди,
докосна дъжда, мислите разпиля
и най-лошия лунен сън прокуди
с дъх на люляк, с лъх на липа.
Лик щастие очите докосна, ...
Тук съм аз
Денят започва някак тревожно...
Всичко неясно, толкова сложно!...
Звездите тъмнеят в ракетен блясък.
Денят се раздира от болка и крясък.... ...
Бледи илюзии за мрак в светлина,
златни сенки на катранени лица
и грохот от стъпки на душите със кръпки,
и фалшивата поза на смеховете ни гръмки.
С падаща тежка червена завеса ...
Звънни ми, всеки ден те моля,
в два или три, дори да е през нощта....
Обади се, скъпа, поне веднъж....
за да мога отново аз да се усмихна!
Мечтая и сънувам всяка вечер ...
Вяра
Две армии гледат се в далечината,
генералите крещят, хвалят красотата на войната,
оръжието наточено - готово да убива,
войници озверели - гневът им веч прелива. ...
Една любов в душата ми останала,
дори по-силна от смъртта.
Щом в дланите ми нежни е пораснала,
ще ме намери и накрай света.
За нея бих раздала всичко, всичко... ...
Страхувай се от сутринта, в която
ще се събудя, без да си ми в мислите.
Страхувай се. Тогава празнотата
най-после ще ме примири със истината,
че теб те няма. Няма те наоколо - ...
Не зная какво съм. Частици на снопчета,
безплътна идея, вълна, или шум?
Мълчат и звездите – свидетели копчета –
деца на Небесния ум.
Със вятъра плъзгам в оста на вълната ...
Прероден съм.
Така и не разбрах какво се случи.
Назад се връщам. Чудя се, защо?
В мен ли беше грешката или неразбран бях.
След всичко сторено оставам сам и в страх. ...