Стихи и поэзия современных авторов
Мизерия за народа 🇧🇬
инак дълг от 16 милиарда.
От тез богаташи писна ни!
Кой ще плаща - ние, нали?
А те - в мерцедеси, ...
Полунощна фея 🇧🇬
Коя е? Откъде е? Реална ли е? Жива?
Как голото й тяло в прохладен мрак светлее
и бавно силуета разкрива пестеливо.
Какво ли тази фея ще промълви? Какво ли ...
Изповед бойкова 🇧🇬
България сравних с крастава жаба,
натикана в тенджера с вода вряща...
Няма край глупостта ми кипяща.
Кога ще спре да бъде банкянският дон ...
Пролет 🇧🇬
Нещо полази ме - с пръст гъделична.
Загадъчен полъх погали ръба.
Някак внезапно смутен се усмихна -
слънчев лъч се промуши и сгря. ...
Споделено 🇧🇬
\ 21.02.2015 \
Зареждам се с адреналин
от някаква си възмутеност.
Самочувствието стига до предел. ...
20.06.2014. 🇧🇬
Непрестанно и гръмовно
днес Морето се гневѝ
и разбива монотонно
белогривести вълни... ...
Прости ми, рожбо 🇧🇬
От теб, макар че си далеч сега.
Душата ми прекършена е клонка-
сълзяща, с черни капчици реса.
Прости ми! Не успях да те предпазя ...
Видение 🇧🇬
пълзим към своя връх-мечта.
В оголеното дъно зеят дупки
от шуплите на вечността...
Ехти над глухите реликтов звън. ...
Пред Народната библиотека 🇧🇬
Слънцето грее и снегът бавно се топи,
Кирил и Методий ме гледат с тъжни очи,
а аз, простакът, пред тях броя си дните,
сливам се кротко с на раята съдбите. ...
(O)ставаш 🇧🇬
можеш да бъдеш
и да не бъдеш
в мое присъствие.
Изборът е твой. ...
Лунна ревност 🇧🇬
боязлива не бъди,
и моля те не се срамувай
от лунните лъчи.
Бледа светлина израства ...
Последно сбогом 🇧🇬
по изхабеният лист, на който пиша...
Последно сбогом аз да кажа...
Ала не мога... а просто пиша....
Не мога да ида на гроба ти, братко, ...
Петък, 13-ти 🇧🇬
Най-любимият ми ден.
Той е само (да си знайте!)
за каръците проблем.
На 13-ти аз се влюбих ...
Заедно завинаги 🇧🇬
шалът бял прекрива те едва,
ний двама сме а сякаш сме далече,
в тайственост закрити сме сега.
Аз в бъдещето гледам ...
... дума със сребърно връхче... или как се убива меч(к/т)а... 🇧🇬
Топла пазва, Мечо, е бърлогата.
И дъхти... на питка и на шипки.
Оскрежени са ръцете ми. По слогове
търкулнати въздишки вятър дипли. ...
Прошки 🇧🇬
но искам да ми купиш златна брошка!
- И аз - й казах - прошка ще ти дам,
но искам първо баница да ям!
Тя стори баница. И, като я изядох, ...
Край камината... 🇧🇬
Ей, да напалим огъня в камината
и пламъците да роят искрѝ,
седни до мен и Времето изминато
да върнем, и с легендите дори... ...
Звездни мемоари... 🇧🇬
Във есенната вечер гледам залеза-
притихнал и неволно натъжен,
защото и Животът сам, оказа се,
ще свърши неизбежно някой ден... ...