България е Аушвиц в мирно време.
Димят комините на вечността.
Да се живее във родината е бреме.
Напускат младите, остава старостта.
По улиците старци белобради ...
То, всяко Начало, започва от никъде.
Понесло вързопче куражец в ръце,
внезапно, полека и без много приказки,
Началото тръгва незнайно къде.
В невзрачната сянка на важните работи, ...
В Чикаго българи за Апостола се сещат.
А ние за него сякаш забравяме.
Само някакви мутри славославяме.
Казваме си - патриотизъм, идеали - вятър.
Търпим безсрамието на политическия театър, ...
Там, където небе и земя
червената линия на изтока срещат,
от там донесоха мъдреците вестта:
- Звездата бе знакът за него,
пред избрания идваме да сведем глава! ...
Ето Коледа мина, опакована в цветна хартия,
даже сняг заваля, като бяло – прозрачно клише.
Като празно следстишие идва поредна година.
Белобрадият взел е, наместо на нас да даде...
Трябва днес да усмихнем, неотложно. Така повелява ...
И ти ще вършиш глупости нелепи,
предизвикана от младостта;
но за тях очите ми ще бъдат слепи
и аз в съня си пак ще те зова.
И ти все нявга ще се облечеш в лъжи, ...
отразен от призрака на липсващите думи
космосът поднася ни неприкосновени
хипотези падащи от звездоброя
в оглозганите измерения на времето
в тъгата си обличаме се в лудост ...
Не се научих да съм твоя крепост,
когато сипеш думите в гръдта ми.
Във огъня аз хвърлям всички клетви
и ходя да целувам таласъми.
Не ме печи на скара от въпроси, ...
От вятъра е може би, от вятъра,
обръщащ чувства, мисли и понятия,
объркващ всичкото с ехидния си смях,
ведно взривяващ навици, устои, страх,
в миг омитащ наслоеното в нощвите, ...
Кажи, че ме обичаш! Излъжи! -
за повече да моля и не смея....
без музика, без тебе и без стих
на тоя свят не мога да живея...
Защо се лъгах толкова, защо? ...
Тръгваш си... След теб остана само тишина
и две сълзи, потънали в забравяне,
потъпка всичко мое - гордост, доброта,
кърви душата ми, останала в мълчание.
Къде остана онзи весел, слънчев смях? ...
Студено е. Не спира да вали -
листата капят мокри по земята.
Не сме сравними с теб величини -
пожар си ти, а аз - нестихващ вятър.
Но в разликата крие се любов, ...
Ще превърна тишината в светофар
и на зелено ще премина всички улици,
ще изтанцувам всяка стъпка с жар,
ще дам живот на хиляди приумици!
Ще позволя да ме разплаче красотата ...
Отваряме скривалището си отново,
пламъкът гасне, ние давим се в чаша вино - горчиво.
Страх и болка, това е нашата реалност,
но замислени, опитваме се да намерим малко радост...
Дърветата танцуват грубия си танц, ...
Каква трябваше да се родя,
за да ме обичаш.
Каква трябваше да бъда, за да не ме използваш?
Дали да ти позволя да злоупотребиш с мен
за някоя фалшива усмивка, друга целувка. ...