Мъгла навън!... А вирусно огнище
във гърлото гнездо у мен си сви.
И седмица лежа. И ме разнищват
на черни мисли белите сестри.
И всичко би изглеждало играчка, ...
И този празник ще задраскам аз.
Вместо гирлянди ще редя слова.
Ще си говоря с вътрешният глас,
защото ще съм с него вечерта.
И залъкът съвсем ще ми горчи. ...
Най-хубавото вино -
от мавруд в Асеновград се произвежда.
Вкуси ли го, до екстаз човек довежда.
Чаша след чаша утолява свойта жажда.
Тъй му се услажда! ...
И кой каза, че от любовта не боли,
а от сърцето не капели сълзи.
Че човек, когато истински обича
и никой и нищо не може да го спре,
да продължава за любовта да се бори, ...
„Кентавърът на мислите сега говори с теб.”
/”Импресия на мислите” - М. Мисана/
Стоя в страни от себе си
и наблюдавам -Кентавърът* говори
опитва някак си да ми внуши, ...
Да си голяма, значи да не те е страх да си МАЛКА
🇧🇬
Какво било да пораснеш голяма?
- ''големите'' ми обясняват намръщено.
Първо, да пуснеш полата на мама,
за да си ушиеш съвсем същата.
После да пуснеш ръката на тате ...
Липсваш ми, а днес е едва понеделник.
До следващия има много - седем дни.
Доскоро бяхме с тебе почти неразделни,
а сега не мога да те видя даже за миг.
Липсваш ми. Часовникът е сиво-черен ...
нещо като отговор :)
Ах, есента за мен е време на несретна
тъга. Така ми липсва стрелата бързолетна
от полета на чайка над юлските вълни,
на дюните лениви горещите дъги, ...
Ето го малкото кокиче бяло,
вече е излязло от къщурката си цяло.
И се радва на усмихнатия жълт приятел,
който е на всичките цветя владетел.
Ето ги и малчуганите игриви ...
Да си чужд, в друга земя.
Да ти липсва твоята страна.
Това е да си чужденец, чужденец на друга земя.
Това не ме спира, аз ще милея за моята страна.
Търпиш обиди, търпиш подигравки. ...
Крила разкриля ангел черен,
Отправя взор през бяла светлина,
Дух неуморен държи го ведър,
В последен порив през пепелта.
Стремежът славен към свобода го отвежда, ...
Обичам да се къдриш на мълчания,
очите ти да пия с тихи глътки.
Извивките ти крият изпитания…
и в сънищата ти съм пътник.
Обичам да ти лея вдъхновение… ...
Свещичката ти всеки ден гори,
/никога не я забравям, сине/.
Не мога ли, баща ти я следи
да не изтлее и да не погине.
Във пламъчето твоят дух искри. ...
Кентавърът на мислите сега говори с теб.
Вълшебният език, уви, не го разбираш.
Докосва мозъка и в дял: "Поет"
последният ти текст хербаризира.
Нахлува приливът на тъмната луна ...
Мълчи ти гробът – всеки ден студен.
Свещта догаря тихичко и плаче.
Аз искам да ти кажа, че във мен –
дете крещи, досущ като сираче.
Аз искам да ти кажа, че преди, ...
Ти ще бъдеш мой пленник докато светът съществува.
В други женски очи ще ме съзираш.
В чужди думи ще ме откриваш...
Дори нощем ще ме ревнуваш.
Все ще те преследва мисълта, че съм наблизко. ...
Да ме прегърнеш ей така. За малко.
Снежинки да се стапят във косите ти.
И зимата да бъде много бяла.
По-бяла от телата и душите ни.
Да кажеш, че е рано за "Обичам те", ...
Понякога избирам трудни начини
да си засаждам корен на доброто.
Катеря се, напук на всички свлачища
от сбъркани прояви и животи.
Решавам да усещам със сърцето си ...
Сираче съм, Бате! Сама - сиротинка!
Имам си мама и татко! Имам чичо и стринка!
Ама, на! Съм сама - сиротинка!
Имам познати! Приятели даже!
Ама когато ридая, няма кой блага дума да каже! ...
П О С О К А
Една трайна посока, един вечен покров –
неизменно вградени в моя вътришен зов.
Една луда вихрушка все препуска в галоп.
Ту извие над пътя, ту се свие във сноп. ...