Всяка ваша роля ви отива,
и театърът е на големия екран,
костюмът лъскав всеки ден се свива,
а вие пак си грабите без срам.
И навяро часовникът на ръката ви тежи, ...
Искам все тук да те намирам,
когато съм уморена и сама...
В сърцето си аз те скривам,
за да не узнае за нас света...
Искам в твоята прегръдка силна ...
Косата ми разроши, тъй както най-мразя,
дрехите ми съблечи, така както най не ми харесва,
разпръсни всичките ми вещи по пода и целувай цялото ми тяло,
хапи там, където най-боли...
Блъсни ме към стената и косата ми дръпни, ...
Душата ми - криле на пеперуда,
безмилостно я тъпчеха, брутално,
и ти поиска да се приютиш при нея,
а после ме остави безпощадно.
Преодоляла всички страхове, ...
Тази вечер е бедна на думи. Стоя
и зад някаква сипкава болка се крия...
Със забравена тубичка златна боя,
есента нарисувах – вземи я!
Вечерта е бездумна... Дълго вали. ...
Стар съм, колкото стар е света,
но сравняват ме с младост и пролет.
По рождение имам крила
и не зная покой, все съм в полет.
Няма как да се спра, аз съм луд ...
Можеш ли, да ме погледнеш с онзи жар в очите,
преобърнал на двама ни дните...
можеш ли, да целуваш устните ми загрубели,
за любов зажаднели...
Можеш ли, да докосваш ми лицето ...
Когато дойде време за умиране,
без значение дали пиян в канавка,
на кръст разпънат от свойте врагове,
или като зеленчук на болнично легло -
През последните стотина удара ...
Бавно, неусетно пристига есента,
ето от небето отново заваля,
отива си лятото с мирис на море,
птиците събират се и отлитат на далеч.
Плодните дървета натежали са от плод, ...
"Независим" президент на празника на Независимостта
🇧🇬
Президентът не произнесе реч днес*.
Прочетоха само поздравителния му адрес.
Явно толкова е независим!
Пред Турция е хрисим!
*Стихотворението е писано вчера, на празника на Независимостта.
О, славен храм на детската поквара,
обител на гнета и глупостта,
обръщам се към теб със жива вяра,
че моят стих (небрежен на места)
ще каже истината, що мнозина ...
Огромна есенна луна и тишина.
Енигми във обятията на септември.
Стаена сред тъмата е душата ми,
изтръпнала от меланхолия.
Несъвместимо съм обвита от нега, ...
Привърши септември. Есента се сбогува.
Прибра си магията чаровникът листопад.
Примряла, Природата тихо добрува,
приготвя кожуха за първия сняг.
Последният ден е толкова светъл. ...
В тази нощ чувствена сякаш огън гори,
сладостни тръпки по мене пробягват,
огнени устни по мен пак плъзни,
думи любовни в ухото ми казвай.
Ръцете горещи надолу спусни, ...