Стихи и поэзия современных авторов
Далечен връх 🇧🇬
(на родителите ми – с обич)
Вестявам се понякога за малко –
по мръкнало. Добрата дъщеря.
В тревясал двор безмълвно вяра дялкам, ...
* * * 🇧🇬
Във безмилостен кошмар живеем,
и въпрос като скала в ръцете ми тежи:
колко дълго тъй ще оцелеем
с управници във извинителен режим?!
Думата "стар" е ненужна 🇧🇬
върху света убийствената дума „стар”.
Има мисли, като рибарски куки,
ловящи безподобия от дупката на мрака.
В белия цвят са всички цветове, ...
Мухозол за мухи, Политзол за.... 🇧🇬
на челото тя излиза.
Няма вече накъде -
толкова години криза!
А в хладилника остана ...
Звезден накит 🇧🇬
На внучките ми Рая и Деница
Под зелените лозови свежи къдрици
с пълни чаши седим на раздумка с Небето
и се гмурва във виното бледа звездица, ...
От единаци глутница не става 🇧🇬
дори когато много се обичат,
дори когато поколение създават
събира ги породата "Различие".
Уж заедно изкачват стъпалата си, ...
Къде е България? 🇧🇬
и не оставям нито миг
родината си във несрета,
без неизпят за нея стих.
Пред мен лежи като на карта ...
gendai haiku II 🇧🇬
под стрехите
случайни минувачи trapped audience
Завръщане 🇧🇬
Tи реши да си тръгнеш от книгите?
Как челото ти е потъмняло...
Днес учебник голям са интригите...
А пък думите – мръсни и ялови. ...
Сресана старост 🇧🇬
от нея бягали са само рок звезди.
И така се "бяга" както предполагаш,
но пък от там нататък ползите - какви?
Косите ти - наситената, нежна зима, ...
Старият самотен вълк 🇧🇬
Болят от горчиви истини
дните и нощите
на стария самотен вълк.
Като разпятие... ...
Недоузрял 🇧🇬
любовта ти все във мен ще бъде жива,
пред твойта ласка, без да мисля, спрях...
пред ада - не,
не искам ти да си отиваш! ...
* * * 🇧🇬
Издирвах те като затворник млад.
Поисках те. Да те целувам и помилвам,
а няма смисъл. Не ще те съглася.
Потърсих те, да си наоколо е трудно. ...
* * * 🇧🇬
да беше мисъл, за да те осмисля,
да беше лъч, да те отлъча
или пък лик, да те разлистя,
перо ли си - ще те възпея, ...
Часовник 🇧🇬
Ще си купя часовник. Да извадя вините
от хастара на стари истории! Между устните
на хербария забравянето е трогващо.
Часовете ще паднат в нозете на времето. ...
Свобода ли е? 🇧🇬
Вече съм свободна,
но да чувствам не умея.
Мисля си, че съм свободна,
а той желае да ме владее. ...
България 🇧🇬
от свои и от чужди поругана...
Свещена майко, мащехо, любима,
тринайсет века си кървяща рана...
Чедата ти – войници на съдбата, ...
Картина от Ямбол 🇧🇬
Обичам напролет
дъхът на земя,
безкрая небесен.
На лятото буйните златни ...
Сън наяве 🇧🇬
Отпуснати и вяли търсим сянка,
под която да спрем.
Мислите ни са като упоени,
чувствата - дълбоко затаени... ...
Опасна 🇧🇬
през стъклено сърце,
аз в мислите неволно
усещам, че те нямам,
а искам ли за себе си ...
Есен 🇧🇬
Там, във тъмната гора
със красива лекота
падат есенни листа
над килим от пъстрота. ...