Стихи и поэзия современных авторов
Спомен 🇧🇬
с незабравки, ситни, сини, с маргаритки…! Огнен мак
разтворил устни да целуне цялата вселена,
сред безброй синчец и лайка, доминира, няма как!
Жужи пчеличката, унесена от красотата. ...
Пилигрими 🇧🇬
Тук слънцето не грее, а изгаря,
и не залязва сигурно с години;
наоколо е само пясък парещ
и тлееща сред огъня пустиня. ...
Копнеж 🇧🇬
Кон, седло и вятър във косите,
чучулига да ме вика от небето,
да ухае на сено и пролет,
за това копнее ми сърцето. ...
Зима 🇧🇬
Бели пухкави снежинки
се гонят над гората,
танцуват като балеринки
и падат леко на земята. ...
Летен стих 🇧🇬
Слънчевото лятно утро
на палавия юни
ухае салкъмено
понесло се по калдъръма. ...
Реплика на песента " Развод ми дай" 🇧🇬
и моят повод за развод.
Аз просто вече нямам време.
Остана ми половин живот"
Аз продължавам: ...
В хаоса 🇧🇬
премахват Ботев от букварите;
заменят го,
изриват мисълта,
изтриват гордостта ни да сме нация, ...
Лунната соната 🇧🇬
над баира в облачни грамади.
Ти заспиваш морен в тишината
в сенките на висналите сгради.
Цяла нощ гърдите нещо стяга: ...
Една пролетна утрин в полето... 🇧🇬
Птици пеят... Вятър шепне...
Слънцето препича...
С дар от мигове вълшебни
утринта наднича ...
Жерав от безкрая 🇧🇬
вечност да потърси в нощни небеса.
Изгрев да рисува с огнена насита.
Облак да изрони в капчици роса.
В пътища безпътен вятърно пътува, ...
Опиянен 🇧🇬
косите ти ще се излеят,
за миг ще стана изцяло твой
и тъмнината ще ни пее...
А после нищо не ме питай, ...
На дъщерите 🇧🇬
тревогата да снемеш, да откъснеш.
Мълчи изтичащото време
и вместо вкочанените ми пръсти
целуваш моите очи смутено... ...
Кукувицата... 🇧🇬
Пролет е... Цветя ухаят...
Птичи глас ехти отвред-
Кукувица от безкрая
чак, изпраща ми привет... ...
Самодивско 🇧🇬
Нито ден е. Нито нощ е.
Самодивско време.
Прегърни ме. Още. Още.
Силата ми вземай. ...