Стихи и поэзия современных авторов

256.5K результатов

Парче от цялото 🇧🇬

Докосваш снега със ръката си
и усещаш ледените мънички кристалчета.
А споменът разкъсва душата ти
на изграждащите я безброй парчета.
Парчета, запечатали болката ...
1.2K 2

... в теб 🇧🇬

Бродиш по безкрайната земя,
чужди улици пресичаш
и нанякъде с гълъб случаен отлиташ.
Търсиш нощ и ден,
но няма да намериш така жадуваната цел. ...
979 1

Тя ще дойде 🇧🇬

Да подрани възможно е,
но никога да закъснее няма -
тя, есента за двама!
Ще дойде, ще се срещнем под листа,
където слънце ще огрява - ...
1.1K 1 1

Забравен багаж 🇧🇬

Забравил е някой на гарата на моето сърце своя багаж -
огромен сак пълен с амбиции,
безумна смелост и кураж.
Забравил е чанти пълни с мечти,
преливащи от живот - ...
960 1

Мъничка мечта 🇧🇬

МЪНИЧКА МЕЧТА
Нямам розови и стъклени пантофки.
Ходя боса – дори да ме боли.
Нямам шарена и куклена рокля.
Имам само дрипа, но ми стига и това. ...
907

Трудът край няма 🇧🇬

Бездействието прави силата бледа,
докато минават минутите безспир,
а казано е, че без борба няма победа
и без положени усилия няма келепир.
Изразходвани са годините отминали ...
652 3

Въпроси 🇧🇬

Видях те отново в съня.
Случайно. Дори не очаквах.
Душата сама те позна.
Веднага усети те някак.
А после през нас любовта ...
839 2

Вечност в окото ми 🇧🇬

Прашинка вечност влезе в окото ми,
не бързам да я вадя.
Аз съм сламка от сено в купа,
безкрайна сгъната диплянка
в блаженството от самота. ...
623

Измислици 🇧🇬

Запомни ме такава...
като обич и слънце -
от зори как изгрява,
като влюбено зрънце...
а на пладне пониква, ...
583

Три думички 🇧🇬

Забравих имената на цветята.
Забравих птиците как пеят.
Зла вещица открадна ми душата,
прокле ме да се разпилея.
Покой да не намеря, мъка да не мине, ...
1.5K 3

Капчука 🇧🇬

Капчукът безнадеждно ромони...
Той сякаш във сърцето ми се впива...
И самотата в стаята звъни...
Мъглата на лавини се разлива...
И тази непрогледна тъмнина, ...
562 2

Твоя 🇧🇬

Писано било да ти се случа.
Орисано било да те обичам.
Като ромон на планински ручей,
истинска жена да съм, да се науча.
Колко малко срещи ни събират ...
1.4K 1 10

С любов и труд 🇧🇬

С любов и труд
Дори и сам самичък да останеш
в света изгубен да си, тъжен, слаб,
ще имаш сили - за да се изправиш,
ако си дал на гладен залък хляб. ...
784 1 6

Тъжни залези... 🇧🇬

Тъжни залези...
Обичам слънчевите залези
и красотата им самотно-тъжна,
с една обреченост белязани!...
Догарящи... ...
760 8

Въздишка от лагуната 🇧🇬

Лагуна е душата ми - засенчена
от кипарисите на спомена...
Лианите на чувствата изпепеляват бавно -
достигнали горчивата вода...
Самотни гларуси - очите - ...
886 13

Уханията на живота 🇧🇬

Като обрулени от вятъра листа
полека капят дните преброени.
Откъснат спомен, скършена мечта,
несбъднат миг във опит за летене.
Копнежен полъх с дъхави послания ...
842 13

Не мога да се върна 🇧🇬

НЕ МОГА ДА СЕ ВЪРНА
За мене днес са всички тез цветя.
Сега се сетихте. Къде ли бяхте
да ми отдадете любовта си?
Вече много закъсняхте. ...
1.4K 4

Подaрък зa рождения ми ден 🇧🇬

Подaрък зa рождения ми ден
Защо ме гледaше в очите
и не кaзa че другa си обикнaл онзи ден,
чaк сегa рaзбирaм зa лъжите,
които си изричaл пред мен. ...
884 3

Желание 🇧🇬

Поисках...
в празни новолуния
не просто да броя звездите,
а да ги раждам.
Не само да ти спомням ...
57.1K 7

Утрин... 🇧🇬

Утрин...
На утринта пробудения хлад
подмами ме навън, където вече
над целият, все още сънен, свят-
мъгла далеч се стелеше... Далече... ...
797 4

Пасторално 🇧🇬

Катурна изгревът мокрото сънено утро по хълма
и бос по ръба на небесния хребет изтича.
Под него в ниското къщите бавно и кротко осъмнаха,
покълнали в първия утринен зов на петлите.
Разцъфна денят като цвете в дланта на красиво момиче, ...
1K 12

Модерни времена 🇧🇬

Модерни времена
Реших като съвременен поет
да качвам стихове във Интернет.
Малко ме притесняваше това,
дали ще имам авторски права. ...
1.6K 3

Здравей, море 🇧🇬

Здравей, море!
И таз година няма да те видя.
Не е добре.
Душата си затварям като мида.
Че чудеса ...
839 5

Малкият тоталитарист 🇧🇬

МАЛКИЯТ ТОТАЛИТАРИСТ
Когато в епохата бурна
Обличат царете в рае,
Той с устрем в живота се втурна
И своето място зае. ...
639 2

Сляпо щастие 🇧🇬

Прогледна слепецът, за жалост, в България беше роден.
Току що прогледнал, нахалост, тоз дар изгърмя на проблем.
Бе слушал живота в страната, подготвен за цифров сигнал,
за по-ясен звук в тъмнината и по-малко шумен квартал.
Отвори очи и наказан, почувства се мигом от Свише. ...
1.1K 1

Изчерпан съм 🇧🇬

Изчерпан съм, не мога и да пиша...
Отегчен от всички неуспехи...
Прочетен сън, душата ми издиша,
а клоун облечен е във мойте дрехи.
И сякаш, всеки гледа с недоверие... ...
1.4K 9

Ела... 🇧🇬

Ела...
Ела, ще ти дам
от моята същност.
Ще ти отстъпя тишината,
и обичането ще ти дам. ...
829

По сенокос 🇧🇬

Тревата кротко лягаше – безмълвна,
под съсъка на острата коса.
И росна свежест въздуха изпълни
със обещание за чудеса.
А бяха млади... Тя като в молитва ...
1.1K 1 26

Идилията ме плаши 🇧🇬

Годините минават, идилията ме плаши,
снимки от годините стоят тъй прашни.
Прашни, но красиви, а сега са страшни,
хъс няма, братко Българин юнашки.
Надеждата я няма, багажи стягайте, ...
1.3K 1 5

Грозде от тръни 🇧🇬

Не мога на каишка. И не искам!
Душата ми е истинска вълчица —
не иска низки страсти да я стискат.
Тя може ветровете да надтича...
Да нямам мира, ни покой. Ни завет. ...
1.8K 19

Изнудена 🇧🇬

Изнудена
И днес пак те чакам,
но дим да те няма, излъгах мечтите ти.
Прошка за мен няма!
Целувах очите ти, а те в сълзи обляни. ...
986

Не искам вече да се връщам 🇧🇬

Отивам си от този свят,
в друг по-голям и по-далечен,
щом тръгна си от мен, умрях
по пътя към самата вечност...
Там ще се преродя в звезди, ...
872 5

Сезонна схема на болката 🇧🇬

Ах, този декември как заболя,
беше студ, после някой ме стопли,
в топлина бе обвита дланта,
топлина и притихващи вопли.
После Коледа пак заболя, ...
1.2K 2

Стихо за соросоидната раса 🇧🇬

Нова класа, нова раса иде -
от паролапащи соросоиди.
Елитарни и тоталитарни,
вносители на вируси коварни...
Тлъсто плащат мозъчните тръстове - ...
724 3

Сън 🇧🇬

СЪН
Когато те сънувах, се уплаших.
Как беше влязъл толкова дълбоко?
Във подсъзнанието построи си замък
и настани се в него трайно, нависоко. ...
724 1

Понякога, когато ти е тъжно 🇧🇬

Когато ти е тъмно, ме боли
и думите ми стихват като есен.
Осъмвам като обич без мечти,
като изнервен вятър, бесен.
Когато ти е стръмно, ми горчи ...
2.4K 16

Щастие 🇧🇬

Мое щастие, не чукай на вратата ми,
а бързо влизай вкъщи тичешком!
Аз всеки ден те каня със душата си
и всеки ден предлагам ти подслон!
Мое щастие - пътят е вярата, ...
1.4K 12

Навътре 🇧🇬

Изведнъж думите секват -
краен брой от безкрайно променливи чувства;
бяла пяна,
която морето прибира за ревнивите птици.
674 2