Докосваш снега със ръката си
и усещаш ледените мънички кристалчета.
А споменът разкъсва душата ти
на изграждащите я безброй парчета.
Парчета, запечатали болката ...
Забравил е някой на гарата на моето сърце своя багаж -
огромен сак пълен с амбиции,
безумна смелост и кураж.
Забравил е чанти пълни с мечти,
преливащи от живот - ...
Бездействието прави силата бледа,
докато минават минутите безспир,
а казано е, че без борба няма победа
и без положени усилия няма келепир.
Изразходвани са годините отминали ...
Забравих имената на цветята.
Забравих птиците как пеят.
Зла вещица открадна ми душата,
прокле ме да се разпилея.
Покой да не намеря, мъка да не мине, ...
Капчукът безнадеждно ромони...
Той сякаш във сърцето ми се впива...
И самотата в стаята звъни...
Мъглата на лавини се разлива...
И тази непрогледна тъмнина, ...
Писано било да ти се случа.
Орисано било да те обичам.
Като ромон на планински ручей,
истинска жена да съм, да се науча.
Колко малко срещи ни събират ...
С любов и труд
Дори и сам самичък да останеш
в света изгубен да си, тъжен, слаб,
ще имаш сили - за да се изправиш,
ако си дал на гладен залък хляб. ...
Лагуна е душата ми - засенчена
от кипарисите на спомена...
Лианите на чувствата изпепеляват бавно -
достигнали горчивата вода...
Самотни гларуси - очите - ...
Като обрулени от вятъра листа
полека капят дните преброени.
Откъснат спомен, скършена мечта,
несбъднат миг във опит за летене.
Копнежен полъх с дъхави послания ...
Катурна изгревът мокрото сънено утро по хълма
и бос по ръба на небесния хребет изтича.
Под него в ниското къщите бавно и кротко осъмнаха,
покълнали в първия утринен зов на петлите.
Разцъфна денят като цвете в дланта на красиво момиче, ...
Прогледна слепецът, за жалост, в България беше роден.
Току що прогледнал, нахалост, тоз дар изгърмя на проблем.
Бе слушал живота в страната, подготвен за цифров сигнал,
за по-ясен звук в тъмнината и по-малко шумен квартал.
Отвори очи и наказан, почувства се мигом от Свише. ...
Изчерпан съм, не мога и да пиша...
Отегчен от всички неуспехи...
Прочетен сън, душата ми издиша,
а клоун облечен е във мойте дрехи.
И сякаш, всеки гледа с недоверие... ...
Тревата кротко лягаше – безмълвна,
под съсъка на острата коса.
И росна свежест въздуха изпълни
със обещание за чудеса.
А бяха млади... Тя като в молитва ...
Годините минават, идилията ме плаши,
снимки от годините стоят тъй прашни.
Прашни, но красиви, а сега са страшни,
хъс няма, братко Българин юнашки.
Надеждата я няма, багажи стягайте, ...
Не мога на каишка. И не искам!
Душата ми е истинска вълчица —
не иска низки страсти да я стискат.
Тя може ветровете да надтича...
Да нямам мира, ни покой. Ни завет. ...
Мое щастие, не чукай на вратата ми,
а бързо влизай вкъщи тичешком!
Аз всеки ден те каня със душата си
и всеки ден предлагам ти подслон!
Мое щастие - пътят е вярата, ...