МАЙСКИ ДЪЖД
Прегърнал този майски ден през кръста,
дъждът полека слиза от могилите,
пристъпва в мокрите треви на пръсти,
гъстее, ромоли, набира сили, ...
Уморен от безпътица храбър народ,
топи се безмилостно като пролетен сняг;
над него – приведен, навъсен небесният свод
с огън рисува пророчески знак.
Продажници драпат към своя Олимп, ...
Безсмислен, от живота изцеден,
стене днес до болка сивия ми ден
и сам неразбран се носи в света
духът ми контузен от злата съдба...
... Не помня защо, как и кога ...
Под звуците на саксофона важен извива се като пантера черна
и плътските желания подклажда, претръпнала в движенията си древни...
Тя!
Ръцете ù се вият виртуозно, като забравено от векове изкуство,
Косите разпилява и докосва се, облизва устни сякаш сладко вкусва... ...
В живота крадешком ако надничаш,
лъжовен огън ще те изгори!
Не се погубвай сляпо да обичаш,
но без любов останеш ли– боли!
Обичай, ала в чувствата си мъдър ...
Бургас мой роден, свиден Бургас,
в Бургас безводен родих се аз,
но днес Бургас е с нова премяна -
с морска градина и панорама.
Започваме винаги с нефтозавода ...
Потърсих най-напред във теб врага,
че вечно ме притискаш в някой ъгъл!
Не беше в теб! Ти ме измъкна на брега
на твоя остров - топъл, тих и смугъл...
Потърсих после другаде врага - ...
Помниш ли, мъничка моя пораснала,
как за ръчица те водех до яслите?
Помниш ли, мъничка моя голяма,
как разцъфтя върху моето рамо?
Помниш ли, мъничка моя далечна, ...
По улици и булеварди, се взирам в хорските лица,
по навик уж полузабравен, но скрил се някъде в ума.
И търся във тълпата пъстра, да срещна тези две очи,
които някога в сърцето оставиха за мен следи.
Бе толкова отдавна, помня, стоях на прага на нощта, ...
Искам с теб да посрещаме изгрева
на брега на далечно мечтано море,
в него да газим от пурпур обагрени,
с натежали от щастие мокри нозе.
С шепи да сбираме слънчеви пламъци, ...
"Той дали ме обича... или само ме иска..."
Захвърли тази мисъл на пода сега...
като дреха, която душата притиска:
щом копнее те мъж - ти се чувстваш жена.
Той събужда очакване тъй необятно; ...
В морето на живота - вечно неспокойно,
мислите се давят и реват.
Бели лодки все ги следват неуморно,
в небето очертават звезден кръстопът.
По който само вятърът копнежи гони, ...
Седем чакри аз приспах,
тихичко, спокойно пълнех се със страст.
И какво направи ти, кундалинито ми подлуди.
Всички други чакри пощуряха,
силно те вибрират и не искат да се спират! ...
Търкулна се луната - меден грош -
и клекна като куче зад баира.
Тъмата - гъста, да я режеш с нож!
Ни път, ни дом се в тази нощ намира.
И аз се лутам - скитник обосял, ...
Далечното преражда се в мечта,
в копнеж по неизвестното извечен.
Колхида е измислена страна,
но цел за непознатите предтечи.
Далечното е ярък фар в нощта, ...
Самотата е неизследвана пещера,
в която прилепи засипаха пътеките.
Изпращам ултразвуци на зловещи призраци
и загрижено бърша сълзите им.
Оглеждам кухини, наежени от клаустрофобия ...
БЕЗ НАЗДРАВИЦА
Наливам с бистра лудост чашата до горе
и бавно сядам дълга глътка да изпия.
По дланите изтръпнали сълзи умора.
Здрачава се – часът на първата ракия... ...
Навсякъде нещата се повтарят...
И в писането мисля е така!
Търгувано е всичко на пазара.
И всичко тук е... "втората ръка".
Не можем колелото да открием. ...
Обичам хартията! Дъха на мастило!
Белият лист е като бяло мъртвило!
Изписвам върху него буквените знаци,
като живописни ориент сокаци...
Мислите, чрез тях, поемат на север, на юг, ...
Мъжете, онези, които само носят мъжки имена,
се влюбват не в крилете, а в токчетата и късата пола...
Истинските, които наш тип не са,
обикват старите ни маратонки...
Защо тези, които на дансинга танцуват, ...