Стихи и поэзия современных авторов
Там, където пътищата се пресичат 🇧🇬
в един миг на вечността,
самодиви мантиите си събличат,
танцуват те на лунна светлина.
Там, където пътищата се пресичат, ...
Да бъдем реалисти 🇧🇬
не знам какво се случва.
Все така пазредено сякаш,
ще умрем в нощта необратима.
Чакам нещо да се случи, ...
Зануляване 🇧🇬
Единно…
гражданското общество е фаза –
динамо на човешкият прогрес.
Без нулите… ...
Себевглеждане 🇧🇬
в този свят тежък и красив!?
Защо има болка и тъга?!
Търси мисъл в този стих...
Защо не носим топлота ...
Какво е, какво?... 🇧🇬
Какво са на птиците песните знойни,
цветята в момински градини упойни?
През майските нощи - красива луна,
обляла земята с любов, светлина? ...
Вкусът на любовта 🇧🇬
във изпросена с жажди мечта да ми хвърляш петак,
да душа страховете си мъжки във дланите слети
и за женската хубост да пия от сутрин до мрак...
Уморих се, любов... нямам сили със теб да се боря ...
Силни сълзи 🇧🇬
Тревога и тях ги души.
Неканена в леглото им си ляга
и стяга техните гърди.
Бащите за болката знаят, ...
Да се прибера в теб 🇧🇬
В съзвучие си с мойта тишина.
Не те обичам!
Остави ме да потъна в свойта самота.
Обичам те! ...
Достатъчно 🇧🇬
Не знам защо такава ме обичаш...
Понякога съм лоша, много лоша, да,
и сякаш, не съм същото момиче.
Заяждам се, чак приличам на дете, ...
На стари години 🇧🇬
и вече си броиме дните.
Пред погледа ни те се стичат
във сенки мъртви по стените.
Влажнеят ни очите вече ...
От името на мутрите 2 🇧🇬
Все на власт да е генералът.
Туй не е имитация, а оригиналът.
Магистрали той да ни построи,
материалът жаден е - да не го пои. ...
В сърцата ни оставаш 🇧🇬
В памет на Тодор Колев
Надеждата и тя умря...
(макар че тя последна си отива)
От небосклона падаща звезда видях. ...
Зове морето 🇧🇬
на звездите, на душите, разхождащи се
по безкраен булевард.
Ненаситно е! Морето, където
всеки негов тътен е покана примамлива, ...
Съдба 🇧🇬
Знам, не ме харесваш,
но поглед примирен
пред мене свеждаш!
Пък аз дори за теб не се старая ...
Аз никога не ще съм сам 🇧🇬
на скуката във празното пространство.
О, микрокосмосът ми е така голям!
А туй ми е душевното стопанство.
Аз никога не съм се чувствал сам, ...
Наполовина 🇧🇬
Когато гонгът звънко възвести, че вече
съм зрял и пистата ми е преполовена,
и съм еднакво – и отчайващо! – далече
от старта вчера и от финиша пред мене, ...
Съдбовна среща 🇧🇬
Колективно творчество на
anelim 68 / Kadife / chergligan / Zinka
Седеше там, на ъгъла пред бара
отчайващо красив и твърде млад. ...
На Великия ТОДОР КОЛЕВ 🇧🇬
След себе си оставяш светла диря!
Да помълчим. Венец да сложим.
Легендите - те просто не умират!
ЕДНА ЦИГУЛКА БЕЗУТЕШНО ПЛАЧЕ ...
* * * 🇧🇬
желанието да преодолееш,
желанието
да се слееш,
желанието да се разгърнеш, ...
Ако заплачеш 🇧🇬
о, ти, създание от тъмнината,
че вечното с плам гори,
не в ириса ми, а в душата.
И пламъкът се отрази, ...