Стихи и поэзия современных авторов
Слушам те... 🇧🇬
За какво си говорим? За грижи и бит.
За малките хора, за тъжния сплит
от коварство и маски без граници –
а драмата твоя бърбори на своя език, ...
Жертва 🇧🇬
ден след ден търпя,
хиляди бури
приютих
в мойта душа. ...
Тази вечер 🇧🇬
в легло от рози!
Намачкан чаршаф от сатен,
но вече омърсен!
От две тела с мръсни ...
Когато орлите умират 🇧🇬
умират сами
и горе високо,
летят за последно,
тогава Небето ...
За хитреците и вимето 🇧🇬
Мечтите ли загубихме по пътя,
препъна ли ни трудният живот
или в уплашен миг накриво стъпи
страхът ни пребледнял, потънал в пот? ...
* * * 🇧🇬
Колкото по-сложен
и труден е животът ни,
толкова повече ни се живее.
Болката и сълзите ни пречистват ...
Спокойствие 🇧🇬
“...когато ме напусна и тъгата...”
Павел МАТЕВ
Отидоха си!
Залезът цикламен ...
Нощта е прекрасна 🇧🇬
зове ни към греха.
Идвам при теб много страстна,
а ти угасяш всяка светлина.
Остава само да свети електрическата печка ...
Прошка 🇧🇬
но току така аз не подарявам,
не си мислете, че друг съм аз,
бих ви изпепелил завчас!
* * * 🇧🇬
до мига на възвишените помисли,
до мига на истините,
до полета на очакването,
до мисълта ти, ...
Нежна е нощта 🇧🇬
Нежна е нощта, когато съм до тебе.
Заспала с надежда на твоето мъжко рамо,
че ти ще бдиш над мен и любовта
за утрешния... бъден ден… ...
Думи без напръстник 🇧🇬
Дълги сенки…
Хвърлят риби хайвера си
на душата ти в плиткото.
Искам на туарега ...
Обичане 🇧🇬
Тук няма чадъри и трябва да свикна
да бъда нечута и затова тръгвам нагоре,
закъдето няма ръце за повдигане.
Тук няма и белег от божията милост. ...
Не мога без теб 🇧🇬
Не мога без теб, без да докосвам нежно лицето ти, тъй красиво е като морето.
Не мога без теб, без да галя косата ти, тъй буйна е като вълните.
Ела ти отново при мен, ела любов и не тръгвай си ти никога вече.
Не мога без теб, без да цел ...
Много тънко, мутри, искате да минете... 🇧🇬
Със кафета и със хлебчета "висящи"...
Грабихте безбожно през годините...
С моите пари кафета ще ми плащате!
Евтино народа искате да купите. ...
Чувства 🇧🇬
завладяват душите на хората по света както три сестри, силно обвързани.
Човек самотен е, но друг среща, в очите им проблясва искра.
Протегната ръка, ръка посреща и искрата пламва в буен огън веднага,
Стопил в сърцата им леда, тоз красив огън е огън ...